Левски, който живееше в крак с времето!

Позволяваме си да копираме този текст, чийто автор е Александър Стоянов и е публикуван от него, на личната му Facebook страница, където ще откриете още много интересни материали. Правим го, поради няколко причини:

- не смятаме, че за Васил Левски трябва да се говори само на 18 или 19 Февруари!

- смятаме, че нарастващата мания, да се оплюе всичко българско и велики български личности като Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, няма място в българското общество

- напълно споделяме написаното в следващите редове, които се надяваме да допринесат за това, да се гордеем с светлите личности, които са част от славната ни история!

 На днешната дата, призори, през 1873 г. (по нов стил), османските власти екзекутират Васил Иванов Кунчев, който днес наричаме Апостол на Свободата.
 Обикновено тук следва обичайния патос за светеца, иконата, непогрешимият. Аз искам да споделя своите наблюдения за европеецът Левски - човекът, който живее в крак с времето- "то е в нас и ние сме в него", както сам посочва.
 В края на 1870 г., Васил Левски пише една дописка до издавания от Любен Каравелов вестник "Свобода". Тя е публикувана в броя от 13-ти февруари, 1871 г. Ето какво пише наред с другите неща:
"Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива?"
Dostavka na knigi v chujbina balgaran.co.uk
 Това изречение дава отговори на всички въпроси, които ни интересуват относно мястото на Левски в тогавашното общество. Отвъд всякакво съмнение е, че той е човек на своето време, а не тъмен, балкански субект, който се бори за забравената кауза на някакъв поробен народец. За какво иде реч:
 По същото време, в което Левски пише на Каравелов, в Париж германските войски обсаждат столицата на Франция. В нея все по-силно нарастват настроенията на републиканците и социалистите - новото поколение политически активисти, които организират съпротивата срещу германските войски след краха на императорското правителство, начело с Наполеон III, пленен преди това при Седан.
 Същевременно, Русия е хвърлена в кървава анархия от поредица атентати, организирани от "народниците" заради липсата на адекватна политика на царя-реформатор Александър II по поземления въпрос в неговата империя. Крепостните са освободени, но без земя и пари, много от тях са наново закрепостени в опит да оцелеят.
Ето как продължават думите на Апостола:
" Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко."
 Васил Левски следи внимателно развитието на социалните и политически процеси в Европа, познава ги и ги разбира. Френската комуна още не се е случила, нито развихрянето на анархизма и последвалия го болшевизъм, но Левски вижда какъв е резултатът "от това зло". Апостолът правилно усеща и разбира, че шансът за българския народ е от една страна да отхвърли османското тиранство "по-назад от нас във всичко", но от друга страна да уреди своите собствени вътрешни проблеми, за да не се изроди и българското общество в анархия и братоубийство. Както посочва в свое писмо до Панайот Хитов от 1871 г., "трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото".
 Макар и изразните средства, с които си служи Апостола да не са на нивото на литературните светила от онази епоха като Славейков и Вазов, няма никаква съмнение, че Васил Левски е разбирал, може би по-добре от повечето други, кой е истинският и верен път пред България.
За съжаление, мечтата за свята и чиста република на всички етноси все още не се е осъществила, а българите продължават да живеят в тази територия, отричайки държавата като чужда, каузата й като чужда и благото й като нечие друго. Днес, докато свеждаме глави пред паметта му, е редно да се замислим за това, че един човек, който така и не добива висше образование и говори на своите другари на простонароден език, е прозрял в дълбочина, непостижима за днешните министри и академици, че щастието на българите минава през една уредена, правова (Левски говори за "свети закони) държава, в която всички граждани имат равни права и възможности без оглед на своята вяра и етнос, обединени от стремежа за по-добър и справедлив живот.
Доставка на книги в чужбина от balgaran.co.uk
Не може българите да са добре, без България да е добре. Не може българите да са богати, без България да е богата. Не може българите да са уважавани, без България да е уважавана. Не може да избираме хора, които третират държавата ни като чужда софра за разграбване, а собствения си народ като податно население и да чакаме да ни е добре. Опичайте си акъла братя българи, защото иначе тоя твой Син, Майко, е висял със страшна сила за нищо и наистина е бил сам, и наистина други е нямало.

 

Оставете коментар

Всички коментари подлежат на преглед, преди публикуване