{"product_id":"zapadnoevropejska-literatura-chast-9-i-chast-10-ranen-evropejski-modernizjm-1848-1914simeon-hadzhikosevmeka","title":"Западноевропейска литература - част 9 и 10: Ранен европейски модернизъм (1848–1914)","description":"\u003cp\u003eИздателство „Сиела“ представя деветия том от мащабния литературно-критическия труд на видният български учен и литературовед проф. Симеон Хадижикосев „\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eЗападноевропейска литература\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e“. Подзаглавието на настоящия том е „\u003cstrong\u003eРанен европейски модернизъм (1848 – 1914)\u003c\/strong\u003e” и събира в едно издание девета и десета част на поредицата. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОсновният въпрос, който разглежда професор Хаджикосев в настоящия том, е дефиницията за модернизма. В увода си към девета част той уточнява, че има два подхода към разглеждането му – културноисторическият поглед на западноевропейското литературознание и теологичното и агресивно партийно разглеждане на марксистите. Още повече трудности възникват, когато модернизмът в литературата се анализира в контекста на изобразителното изкуство и музиката, където той е по-ясно очертан.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ девета част Симеон Хаджикосев разглежда няколко бележити личности от литературния елит от края на ХIX век – поетите символисти Верлен, Рембо, Маларме; някои представители на френски натуралисти (Зола, Матерлинк, дьо Лил-Адан), както и иконата на английския естетизъм Оскар Уайлд.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ десета част литературоведът разисква значими литературни фигури от модернизма – Ницше, Д’Анунцио, Пшибишевски, Стриндберг, Ибсен и др. Авторът поставя въпроса за артдоминантата (превеса на дадено изкуство) в епохата на ранния модернизъм. Обръща се внимание на влиянието на музикалните колоси Вагнер и Верди, но и на факта, че универсалният език на музиката отстъпва пред изящните изкуства, които стават артдоминантата на ранния ХХ век. Разисква се също мястото на големите романи на модернизма – „\u003cstrong\u003eСага за Форсайтови\u003c\/strong\u003e”, „\u003cstrong\u003eОдисей\u003c\/strong\u003e”, както и произведения от Вирджиния Улф, Д. Х. Лоурънс, Франц Кафка и Михаил Шолохов. Десета част завършва с любопитната личност на Алфред Жари, символистът автор на „\u003cstrong\u003eТатко Юбю\u003c\/strong\u003e”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдно от достойнствата на тази обемиста поредица е българоцентричният поглед към процесите и явленията в западноевропейската литература и култура. В изследването се правят многобройни паралели с българската литература и култура.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПодходът на Симеон Хаджикосев към историята на западноевропейската литература е интердисциплинарен. Освен чисто литературоведските анализи той съдържа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи. На страниците на неговата история се споменават и многобройни исторически личности, говори се за архитектура, живопис и музика, има интерес дори към история на модата.\u003cbr\u003eВ студиите, посветени на отделни автори, са посочени и анализирани почти всички български писания за тях, заслужаващи внимание. Десетки са портретите за автори, които само са били споменавани бегло у нас. При всички случаи изследователят се е старал да поднесе съвременна визия за разглежданите писатели, като не е криел надеждата си, че тези литературни портрети могат да предизвикат появата на преводи на редица творби на български език или преиздаването на отдавна изчерпани преводи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМноготомникът „\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eЗападноевропейска литература\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e“ е може би най-обширното литератоуроведско и културоведско изследване на български език. Изключително помагало за студенти и ученици, на учители, а и на всички ония, които проявяват интерес към западноевропейската литература.\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„\u003cem\u003eПрез първата половина на 2013 г. и първата половина на 2014 г. работих над деветия и десетия том на моята „\u003cstrong\u003eЗападноевропейска литература\u003c\/strong\u003e“, обединени от обща хронологическа рамка и тематично единство, маркирани в подзаглавието „\u003cstrong\u003eРанен европейски модернизъм (1848 –1914)\u003c\/strong\u003e“.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНепредвидени обстоятелства попречиха деветият том да бъде издаден през 2014 г. В края на същата година се реши двата тома да бъдат издадени в един по-обемист, за да станат по-скоро достояние на читателите. По такъв начин настоящият девети том се изравни по размери с втория, в който е представена литературата на барока, класицизма и Просвещението.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eМоже би е излишно да напомням, че този обемист том е предназначен както за студенти, университетски преподаватели и учители, така и за всички ония, за които проблематиката на европейската литература представлява интерес. Иска ми се да вярвам, че очакванията ми към този том няма да се окажат напразни.\u003c\/em\u003e“\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e\n\u003cp\u003eСимеон Хаджикосев\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ томът е разгледано творчеството на писателите: \u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003eШАРЛ БОДЛЕР \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПОЛ ВЕРЛЕН \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАРТЮР РЕМБО \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСТЕФАН МАЛАРМЕ \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЖОРИС-КАРЛ ЮИСМАНС \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЕМИЛ ЗОЛА \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eМОРИС МЕТЕРЛИНК \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eВИЛИЕ ДЬО ЛИЛ-АДАН \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eОСКАР УАЙЛД \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eФРИДРИХ НИЦШЕ \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eГАБРИЕЛЕ Д’АНУНЦИО \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСТАНИСЛАВ ПШИБИШЕВСКИ \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eХЕНРИК ИБСЕН \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАУГУСТ СТРИНДБЕРГ \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eГЕРХАРТ ХАУПТМАН \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eХЕРМАН ЗУДЕРМАН \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eФРАНК ВЕДЕКИНД \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАЛФРЕД ЖАРИ\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cdiv\u003e \u003c\/div\u003e\n\u003cdiv\u003e \u003c\/div\u003e\n\u003cp\u003e♦  ♦  ♦\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eПроф. Симеон Хаджикосев\u003c\/strong\u003e е дългогодишен преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на повече от 30 книги, на стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат. Изследовател на западноевропейската литература и съвременната българска литература. Познавач на провансалските трубадури и тяхното творчество, чете на над 30 езика. Автор на на повече от 30 книги, стотици есета, статии, рецензии. Основният му труд е многотомната Западноевропейска литература. Пише мемоарна тетралогия, събрана в книгите \u003cstrong\u003eЗаписки на конформиста\u003c\/strong\u003e (2005) и \u003cstrong\u003eЗаписки на вътрешния емигрант\u003c\/strong\u003e (2006).\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Симеон Хаджикосев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Сиела\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2016\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 900\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9789542820949\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Сиела","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33848858247305,"sku":"9789542820949","price":15.16,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/zapadnoevropeyska-literatura-chast-9-i-10_1.jpg?v=1589537332","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/zapadnoevropejska-literatura-chast-9-i-chast-10-ranen-evropejski-modernizjm-1848-1914simeon-hadzhikosevmeka","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}