{"product_id":"vrach-martin-rishavi-meka","title":"Врач","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЦентралният персонаж в романа на \u003cstrong\u003eМартин Ришави \"Врач\"\u003c\/strong\u003e, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в \"постановката на живота му\".\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eМартин Ришави\u003c\/strong\u003e (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). От 2009 до 2016 г. е ръководител на катедра \"Сценаристика и драматургия\" във FAMU, а в момента работи в нея като асистент. Автор е на редица документални филми, свързани със Сибир (\"Афонка повече не иска да пасе северни елени\", \"Мечешките острови\" или \"Слепият Гъливер\" и др.) и Виетнам (\"Кой ще ме научи половин знак\" и др.). Режисьор е на пълнометражния филм \"Плаването\". Като прозаик дебютира с \"Горски пешеходци\" (с подзаглавие \"Джобна сага\"), романите му \"Пътища към Сибир\" (2008) и \"Врач\" (2010) печелят престижната чешка литературна награда \"Магнезия литера\". \"Врач\" е отличен също с наградата \"Йозеф Шкворецки\" и излиза на немски език.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eОткъс\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e\u003cem\u003eНикой не знае какво наистина ще се случи, никакви планове или резултати не са гарантирани. Боговете много обичат да се намесват в творческите ни намерения и да ни поставят в ситуация, когато ни се налага да снимаме или режисираме нещо различно от онова, което сме си запланували, ти знаеш много добре. Искаш едно, а се получава друго, изглежда все едно си несръчен, неадекватен, неспособен, поне според училищните разбирания. Казват ти, забий четири гвоздея, и ти ги забиваш, казват ти, научи английски, и ти го научаваш – ето това никога не ми се е отдавало, в никоя професия. Но ако на младини бях могъл да изучавам другаря Хусерл, този факт може би нямаше да ме травмира толкова.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e\u003cem\u003eМоже би бих разбрал, че е възможно човек да изпитва радост от възприемането и изследването на всички явления на света, приемайки ги същевременно такива, каквито са, без предразсъдъци. Само че това би означавало да уча в други учебни заведения, не съветски. Имам чувството, че всичките ми преподаватели са били садисти. Въпреки че несъмнено бяха вещи в предметите си, разказваха за тях толкова ужасно, че успяха да ни създадат искрено отвращение към много неща. Напълно съм съгласен с една позната, която се издигна до училищна инспекторка, и която веднъж ми каза, че такива учители трябва не просто да се освобождават, а направо да се разстрелват, защото ужасно развалят децата с разказите си. И после става така, че обикновеният руски студент за нищо на света не чете това, което са учили в училище, защото пред очите му изниква отвратителният училищен образ на Печорин или Татяна Ларина по жълти чехлички.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e\u003cem\u003eНо аз се отклоних от темата, исках само да кажа, че никога не съм постигал онова, което съм искал, винаги се е получавало нещо друго. Улучвал съм други цели, различни от запланираните и навремето това ме довеждаше до истерия, докато най-накрая разбрах, че в този живот няма да направя кариера, щом не съм в състояние да довърша дори логическата последователност в обикновен разговор, защото често забравям за какво всъщност говоря и се замотавам в непрекъснати опити да следя едновременно всички мисли, които изплуват в главата ми, докато говоря.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e\u003cem\u003eИли когато пиша, тогава пък ужасът е пълен, сложните изречения непрекъснато се разклоняват и позволяват да избуят истински лабиринти от граматични структури, в които е трудно да се открие главната нишка, но затова пък изобилства от задънени улици и слепи ръкави, от които няма връщане назад. Затова и никога не съм написал нищо като хората, въпреки че имах добри сюжети, особено за театрални пиеси. Но все пак правя нещо и нещо се прави, сещаш се, а от известно време забелязвам, че това, което ми се получава, всъщност е по-добро от онова, което съм планирал.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify; padding-left: 30px;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАвтор: Мартин Ришави\u003cbr\u003eИздателство: Ерго\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 298\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197392265\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Ерго","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33856814153865,"sku":"BKBK0003960N","price":9.91,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/vrach.jpg?v=1589576995","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/vrach-martin-rishavi-meka","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}