{"product_id":"starobjlgarskoto-izkustvo-izkustvoto-na-pjrvoto-bjlgarsko-carstvo-prof-nikola-mavrodinov-tvjrda","title":"Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство","description":"\u003cp\u003eВ първата част на изследването се разглежда изкуството на славяни и прабългари; старото художествено наследство, запазено от траките; изкуството по българските земи преди и след покръстването. Направен е преглед на изкуството в Западната българска държава. \u003cspan\u003eОтделено е място на развитието на скулптурата, златарството и керамиката. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИдеята на автора е била книгата да обхване всички дялове на нашето изкуство до падането на българския народ под османска власт; да бъдат включени архитектурата с архитектурната украса, стенописта и миниатюрата, златарството и керамиката. Но проф. Мавродинов не успява да я довърши. Последните му думи след първия пристъп на болестта са: „\u003cem\u003eЗлатарски не написа историята на XIV в., Мутафчиев не завърши XIV в. и аз XIV в. няма да завърша.\u003c\/em\u003e“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКнигата е ценен справочник, съдържа 350 илюстрации на образци на старобългарското изкуство, както и архитектурни планове на църквите, които са изследвани.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e„\u003cem\u003eМисълта да напише история на българското изкуство живееше отдавна у автора на тази книга. Своето изследване той започна 1946 г. с проверка на паметниците, които бяха недостатъчно или недостатъчно добре проучени, с проверка на mлановете на постройките в Плиска. В 1948 г. бяха отново проучени паметниците в  Преслав, Мадара, Несебър. След това авторът разшири по-раншните си изследвания върху нашето старо златарство, върху скулптурата, свърза отделните области на някогашната ни култура, постара се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволи да характеризира по-отблизо всяка една от тях. Трябваше да бъдат осветлени и обяснени погрешно обяснени или незасегнати досега факти и явления в нашето културно наследство. Предстоеше да се обхванат и уяснят истинският характер на разцвета на българската култура по времето на цар Симеон и дълбоките причини, които я породиха. Внимателното тълкуване на явленията и фактите даде възможност на автора да ги представи в нова светлина и да долови основните тенденции в развитието на нашето изкуство и култура. Трябваше да се продължи борбата с националния нихилизъм, да се докаже колко неоправдано е чувството за малоценност у народ, чиято култура помогна за развитието на други народи. Читателят ще се убеди, че в това отношение авторът е постигнал значителни успехи. Ако нещо все пак е останало неизяснено, то се дължи на ранната му смърт, която не му позволи да хвърли последен поглед върху своя труд.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e* * * \u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eТук ние само изложихме някои от мислите, които авторът бе нахвърлил за увод  на книгата си, който остана ненаписан.\u003c\/em\u003e“\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e\n\u003cp\u003eВ. Иванова-Мавродинова. \u003cem\u003e\u003cstrong\u003eВместо увод \u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"center\"\u003e\u003cspan\u003e♦  ♦  ♦\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eНикола Мавродинов (1904–1958)\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Автор на многобройни съчинения, сред които по-важните са: \u003c\/span\u003e„\u003cstrong\u003eВъншната украса на старобългарските църкви\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“\u003c\/span\u003e (1934), „\u003cstrong\u003eПроучвания върху старобългарското изкуство\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“\u003c\/span\u003e (1936), „\u003cstrong\u003eСтаробългарската живопис\u003c\/strong\u003e“ (1946), „\u003cstrong\u003eНовата българска живопис...\u003c\/strong\u003e“ (1947), \u003cspan\u003e„\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eОбща история на изкуството\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“\u003c\/span\u003e (1950), \u003cspan\u003e„\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eВизантийската архитектура\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“\u003c\/span\u003e (1955), \u003cspan\u003e„\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eИзкуството на Българското възраждане\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“\u003c\/span\u003e (1957)\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Проф. Никола Мавродинов\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Изток - Запад\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 21-05-2013\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 416\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Твърда\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786191521869\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Изток - Запад","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33833319858313,"sku":"9786191521869","price":19.99,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/starob-lgarskoto-izkustvo-izkustvoto-na-p-rvoto-b-lgarsko-carstvo-tv-rda-korica.jpg?v=1589440768","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/starobjlgarskoto-izkustvo-izkustvoto-na-pjrvoto-bjlgarsko-carstvo-prof-nikola-mavrodinov-tvjrda","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}