{"product_id":"sjchineniya-v-12-toma-tom-2-komedii-tragedii-i-tvjrdi-koricistefan-canevtvjrda","title":"Съчинения в 12 тома - том 2: Комедии \u0026 трагедии I - твърди корици","description":"\u003cp\u003eТомът \"Комедии \u0026amp; Трагедии I\" включва пиесите: \u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\"Истинският Ивайло\" (1962), \"Бунтът на статуите\" (1967), \"Процесът против богомилите\"(1968–1969), \u003cbr\u003eа също и драмите обединени в Червена трилогия: \"Разпята събота\" (1971), \"В неделя Господ си почива\" (1983), \"Страшният съд\" (1988).  \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch2\u003e\u003cstrong\u003eОткъс от книгата\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eТЕАТЪРЪТ - ДЪРЖАВА ИЛИ РЕЛИГИЯ?\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлово, произнесено пред актьорите от театър \"София\" на 7 януари 1982 г.\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e \u003cem\u003eОтдавна съм разбрал, че театърът е държава, която дълго ще съществува; и все повече започвам да разбирам, че театърът е религия, която залязва.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Сцената може да е увеличително стъкло, но зад кулисите театърът е обърнат телескоп, през който се виждат - смалени, но сгъстени - отношенията, конфликтите и морала на държавата. За разлика от държавата ни обаче театърът е за съжаление държава монархическа, където демокрацията изяжда свободата, ако всеки иска да играе царя. Театърът като истинска комуна от съмишленици, равноправни и равни, е още утопия; (и ще бъде утопия, докато малката територия на театъра е пренаселена и продължава да се пренаселва). Театърът е все още държава, в която като във всяка държава безработните са в основата на всички недоволства, брожения и заговори; държавата, в която любимците са осъдени на деморализация.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Затова, ако добре разберем и приемем тази тъжна констатация - за да съществуваме нормално и за да работим добре, ще трябва да сме готови на компромиси и на задължителна (принудителна) толерантност. В края на краищата и да не го разбираме, и да не го приемаме - нещата са такива, каквито са, и битките на романтиците или на маниаците ще водят само до лични разочарования или до общ крах, какъвто периодически (на всеки 8-9 години) преживяват всички театри. Защото победата на недоволното мнозинство се оказва винаги погром за театъра.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Но как човек може да се примири с нещо, което разбира и не желае да приеме? Само ако вярва. Така стигаме до въпроса за театъра като религия.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Religio - първоначално означава грижа, тачене, съвестност. Обратното на което е negligere (по-позната дума) - пренебрегвам, занемарявам. Запомнете първата дума!\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Някои все още пазят в плашливите си детски спомени чувството, че са влизали в театъра като в храм. Тази дума все още се среща и в някои патетични писания, но има стойност само на фалшива метафора. Защото театърът вече не е храм, ние сами девоалираме театъра, унизявайки се да молим, да мамим или да заставяме (да \"организираме\") хората да влизат в него. А кой вярващ ще прекрачи прага на храма, ако не вярва, че там ще влезе в съприкосновение с необикновеното и свръхестественото? Нали затова някога хората се изкъпваха, обличаха новите си дрехи и влизаха в църквите и в театрите с почтително мълчание. Би ли влязъл някой в храм, ако мисли бога за равен на себе си, и как би влязъл, ако влиза в храма не за да търси помощ от бога, а за да му дава акъл?\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Точно в това положение е сега храмът на Мелпомена. Неуважението към изкуствата днес има различни причини, но най-дълбоката причина за това неуважение е видимото предимство на техниката, поради нейната полезност; полезността на изкуството не е видима. Измени се посоката на чувствата. Ние сме по-внимателни и по-грижовни към автомобилите си, от колкото към ближните си.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Но това е друг въпрос. Как народът се отнася към театъра и защо?\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Към музиката хората се отнасят с респект - дори само заради респекта от нотите, които за мнозинството са недостъпна и неразбираема писменост.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Към художниците се отнасят поне с онова уважение, с което се отнасят към шивача или обущаря - могат това, което аз не мога.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Киното респектира с техниката си и с хипнозата на своята масовост.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Към поезията се отнасят като към нещо измислено и излишно, но понеже им е внушено от читанките, че Ботев е гений - мълчат си, макар че не разбират - защо?\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e А театъра всички го разбират, всички го коментират, всички на висок глас учат театъра какъв трябва да бъде - театърът вече не учи никого.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Затова от пиедестала на проповедници, заобиколени някога от гладни за слово тълпи (публика) - стихнахме до хала на молещи милостиня дервиши или на нагли чалгаджии, които изчисляват успеха си по броя на монетите в дискоса или по банкнотите, залепени на потните им чела.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Щом влезлите в храма не вярват, естествено е, че ще престанат да вярват и жреците и хетерите (известно е, че като няма на кого да даде причастието, попът се напива), а щом пък жреците и хетерите не вярват - на какво да вярват тогава хората? Така се стигна до двустранния цинизъм. Аз имам основание да кажа тази дума. Защото ако на нашето занимание с изкуство започва да се гледа като на производствена дейност, то и ние вече гледаме на изкуството си като на средство за печалба.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Само преди 20 години, спомням си, в Бургас, Цено Кандов плака, когато бе спряна една пиеса. Плака той не за автора, не против несправедливостта, не защото ще остане гладен или непризнат - той плачеше за ролята си!\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Колцина днес ще заплачат за ролите си?... Човек плаче, когато губи нещо, в което е вложил не само труда си, а душата си, вярата си, надеждите си - смисъла на своя живот когато загуби. Човек не плаче за обувката, която набързо е скалъпил - той на драго сърце я продава с високомерието, че ощастливява другите с един излишен за себе си предмет.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e\u003cem\u003e Няма защо да се лъжем - в театъра бавно и сигурно се промъкна манталитетът на телевизията и на естрадата: пъргавина, рутина, повърхност, пренебрежение към \"материала\" (както вече наричаме и пиесите), пренебрежение поради гузното съзнание за халтура, чиято маска е професионалното високомерие: правя го, защото съм задължен, понеже ми плащат... И само тук-таме, и само сегиз-тогиз - и слава богу! - някои наивници се хвърлят като опълченци да защитят някое още нестъпкано камъче на тази отдавна превзета театрална Шипка... Защото освен всичко друго, което сме чели, че е изкуството - изкуството е изначална съпротива на човека срещу природата му, която е животинска, срещу инстинктите му за алчност, самосъхранение и йерархия, съпротива срещу всичко онова, което ни приравнява със животните и дърветата, съпротива, която ни прави хора; и ако искаме тази съпротива за човечност да не се обърне в атака срещу човечността - ние трябва да се сражаваме със себеотрицанието на апостоли, а не с професионализма на платени наемници.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАвтор: Стефан Цанев\u003cbr\u003eИздателство: Жанет 45\u003cbr\u003eБрой страници: 456\u003cbr\u003eКорица: Твърда\u003cbr\u003eISBN: 9789544918446\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Жанет - 45","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33833075114121,"sku":"BKBKN03136","price":12.24,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/komedii-tragedii-t-2-tvardi-koritsi_1.jpg?v=1589439403","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/sjchineniya-v-12-toma-tom-2-komedii-tragedii-i-tvjrdi-koricistefan-canevtvjrda","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}