{"product_id":"poslepis-hristo-karastoyanov-meka","title":"Послепис","description":"\u003cp\u003eСлед романа „Една и съща нощ”, отличен с наградите \u003cem\u003e\u003cstrong\u003e„Дъбът на Пенчо”, „Хеликон”, „Елиас Канети”\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e и номиниран за роман на годината, сега с \u003cem\u003e\u003cstrong\u003e„Послепис”\u003c\/strong\u003e \u003c\/em\u003e\u003cstrong\u003eХристо Карастоянов\u003c\/strong\u003e се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. \u003cbr\u003e \u003cbr\u003eЕдин изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В „Послепис” оживява и споменът за '68-а, за '89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили.\u003cbr\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eИз \"Послепис\":\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e \u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eКолкото пò не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eКакто и да е.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eВ картините му овчиците ту пъплеха по сини баири, ту стояха скупчени под червени дървета, ту се спускаха от ония баири, а над баирите догаряха дяволски залези. Покрай овцете неизменно се мотаеха черни като прилепи кучета, много приятни и изтънчени, с глави на дракончета, духчета и ухилени кукумявчици. Имаше и картини със зимни сюжети – те, разбира се, бяха почти изцяло черно-бели с изключение на гълъбовите слънца в белите небеса: по едно гълъбово слънце на всяка. Там обаче кучетата изглеждаха зли и озъбени, сякаш вампирясваха.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eНямаше хора, но облаци – задължително.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eВеднъж не се сдържах и го попитах ехидно как разбира, че една картина е вече завършена.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e„Какво викаш?” – рече той.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e„Много просто! – отвърна – Една картина е завършена, когато я подпиша!” – каза.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Христо Карастоянов\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Жанет - 45\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2016\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 324\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786191862870\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Жанет - 45","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33849662963849,"sku":"BKBKN002770","price":9.33,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/poslepis_1.jpg?v=1589540438","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/poslepis-hristo-karastoyanov-meka","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}