{"product_id":"po-pokrivite","title":"По покривите","description":"\u003ch2\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eЕдно приключение по покривите на Париж от авторката на „Изследователят“ и „Добрите крадци“\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eВ утрото на първия си рожден ден малката Софи се носи сред бурните води на Ламанша в калъф за виолончело. Корабът ѝ е потънал и тя е сред малцината оцелели. Всички смятат, че бебето е сираче, дори Чарлз – симпатичният и ексцентричен учен, който го спасява и отглежда като своя дъщеря.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНо Софи вярва, че майка ѝ е жива. Когато властите заплашват да изпратят момичето в приют за сираци, двамата с Чарлз напускат Лондон с единствената следа, която имат – малка табелка, скрита в калъфа за виолончело.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eТя ги отвежда в Париж, където Софи тръгва по стъпките на майка си – толкова неуловими, колкото ехото на далечна мелодия. Задачата е трудна, но Софи открива неочаквана помощ в лицето на Матео, който живее на покривите, може да ходи по въже и е пълен със загадки. Улиците са опасни и за двамата. Но покривите на Париж и цялото небе са техни.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eОригинално заглавие: \u003c\/strong\u003eRooftoppers, Katherine Rundell;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПревод:\u003c\/strong\u003e Десислава Сотирова;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eРедактор:\u003c\/strong\u003e Елена Можолич.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПрочетете откъс от новия роман на Катрин Ръндъл\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003eВечерта, преди да заспи, Софи се замисли над думите му. „Съвършени хора няма.“ Чарлз грешеше. Той самият беше съвършен. Цветът на косата му беше досущ като дървения парапет, а очите му излъчваха магия. Чарлз бе наследил от баща си къщата ѝ целия си гардероб. Личеше си, че дрехите, които носи, са били красиви ѝ шикозни някога. Бяха ушити по мярка от сто процента коприна, но сега фината материя се състоеше от петдесет процента дупки. Чарлз нямаше музикални инструменти, но є пееше, а когато Софи не беше при него, пееше на птиците ѝ на мокриците, които от време на време превземаха кухнята. Гласът му беше прекрасен. На нея ѝ звучеше като полет в небето.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПонякога нощем Софи имаше усещането, че отново е на кораба ѝ потъва. Тогава изпитваше неистово желание да се покатери нависоко. Единствено катеренето ѝ помагаше да се почувства в безопасност. Чарлз ѝ разрешаваше да спи върху гардероба. Той самият лягаше на пода долу, за всеки случай.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСофи не го разбираше напълно. Чарлз ядеше малко, спеше рядко ѝ не се усмихваше често като останалите хора. Но сърцето му беше изпълнено с доброта ѝ беше учтив до мозъка на костите си. Понякога, както си четеше, разхождайки се по улицата, той се удряше в някой уличен стълб, при което незабавно се извиняваше ѝ проверяваше дали фенерът е непокътнат.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЕдин път седмично мис Елиът идваше у тях, за да реши – по думите ѝ – „всички възникнали проблеми“. (Софи би попитала какви са тези „проблеми“, но вече ѝ беше ясно, че е по-добре да си мълчи.) Мис Елиът минаваше по всички стаи, разглеждаше ги най-обстойно, без да пропусне падащата мазилка по ъглите ѝ паяжините в празния килер, ѝ клатеше глава.\u003cbr\u003e– С какво се храните?\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВярно беше, че храненето в техния дом бе далеч по-интересно, отколкото у приятелките на Софи. Случваше се Чарлз да забрави за месото в продължение на месеци. Софи чупеше чиниите само с поглед, затова той сервираше печените картофки върху световния атлас, отворен на картата на Унгария. В действителност Чарлз би могъл да живее само на чай ѝ бисквити ѝ малко уиски вечер. Когато Софи се научи да чете, той пресипа уискито в бутилка с надпис „котешка урина“, за да я държи настрана. Но Софи извади корковата тапа ѝ отпи малко, а после подуши съседската котка под опашката. Двете миризми далеч не си приличаха, макар ѝ да бяха еднакво противни.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Ядем хляб – каза Софи. – Имаме ѝ рибни консерви.\u003cbr\u003e– Имате какво? – изуми се мис Елиът.\u003cbr\u003e– Аз обичам да си похапвам риба от консерва – заяви Софи. – Ядем ѝ шунка.\u003cbr\u003e– Така ли? Не съм виждала грам шунка в тази къща.\u003cbr\u003e– Всеки ден! По-точно, от време на време – поясни детето, макар честността му в случая да не беше в негов интерес. – И сирене. И ябълки. Освен това изпивам по половин литър мляко на закуска.\u003cbr\u003e– Но как е възможно Чарлз да те остави да живееш така? Не мисля, че е полезно за едно дете. Не мисля, че е редно.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eДвамата всъщност се справяха много добре, но мис Елиът сякаш не можеше да го разбере. Софи смяташе, че под „редно“ тя има предвид „подредено“. С Чарлз не живееха подредено, но според Софи редът не беше задължително условие за щастие.\u003cbr\u003e– Да ви кажа, мис Елиът – започна момичето, – лицето ми си е такова. Никога не може да изглежда спретнато. Заради луничките, нали разбирате.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКожата на Софи бе доста светла ѝ от студа се покриваше с петънца. А косата ѝ беше вечно заплетена – не я помнеше другояче. Само че тя нямаше нищо против. В нейните спомени майка ѝ имаше същата кожа ѝ коса, а тя несъмнено беше красива. Освен това Софи бе сигурна, че майка ѝ миришеше на свеж въздух ѝ на сажди ѝ носеше панталони с кръпки на коленете.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eТочно от панталоните навярно започнаха всички неприятности. Когато наближи осмият ѝ рожден ден, Софи поиска от Чарлз чифт панталони.\u003cbr\u003e– Панталони ли? Това не е ли доста необичайно облекло за жени?\u003cbr\u003e– Не! – отсече Софи. – Не мисля. Майка ми носи панталони.\u003cbr\u003e– Носеше, детето ми.\u003cbr\u003e– Носи. Нейните са черни. Но аз искам червени.\u003cbr\u003e– А не предпочиташ ли пола? – Чарлз изглеждаше обезпокоен.\u003cbr\u003eСофи направи физиономия.\u003cbr\u003e– Не. Наистина искам панталони. Моля те.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПо магазините нямаше панталони като за нея. Ставаха ѝ само шортите в сиво, които носеха момчетата. („О, небеса! – възкликна Чарлз. – В тях изглеждаш като скучен урок по математика.“) Той сам уши на Софи четири чифта от памучен плат в ярки цветове и ѝ ги подари, завити във вестник. Крачолите на единия чифт бяха с различна дължина. Детето беше във възторг. Мис Елиът изпадна в шок.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Момичетата не носят панталони – заяви тя.\u003cbr\u003eНо Софи настояваше на своето.\u003cbr\u003e– Майка ми носеше. Сигурна съм. Тя танцуваше, обута в панталони, ѝ свиреше на виолончело.\u003cbr\u003e– Не може да го е правила – каза мис Елиът. Все така ѝ отговаряше. – Жените не свирят на виолончело, Софи. А ѝ ти си била прекалено малка, за да помниш. Постарай се да бъдеш по-честна, Софи.\u003cbr\u003e– Истина е! Панталоните ѝ бяха черни, а на коленете – сивкави. И носеше черни обувки. Помня го.\u003cbr\u003e– Въобразяваш си, скъпа – отсече мис Елиът с категоричен тон, сякаш затваряше прозорец.\u003cbr\u003e– Честна дума!\u003cbr\u003e– Софи…\u003cbr\u003e– Не си въобразявам!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСофи искаше да добави: „Дърта вещица такава!“, но не го направи. Работата бе там, че човек не можеше да расте край Чарлз ѝ да не стане учтив до мозъка на костите си. Да прояви неучтивост, за нея беше като да си облече мръсно бельо. Но станеше ли дума за майка ѝ, тогава ѝ беше трудно да се сдържа. Хората бяха твърдо убедени, че Софи си измисля, а тя бе твърдо убедена, че те грешат.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Лицето ти прилича на картоф! – прошепна Софи. – Кикимора! Аз наистина си спомням.\u003cbr\u003eПочувства се малко по-добре.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eКатрин Ръндъл\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eТаралеж\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN; \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786192500290\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМекa\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e304\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14,2х21\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"таралеж","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39530480664713,"sku":"","price":10.83,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/po-pokrivite-katherine_rundell-taralej.jpg?v=1632939525","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/po-pokrivite","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}