{"product_id":"mrezhata-na-kayzera","title":"Мрежата на Кайзера","description":"\u003ch2\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eМоже ли историята на Хитлер да е била пренаписана?\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eГермания избира нов канцлер. Сблъсъкът между двамата кандидати за поста – Мари Айзенхут, дългогодишен лидер на държавата и убеден патриот, и Теодор Пол, популист и яростен националист – става все по-ожесточен. Различията са не само в идеите и стратегиите, но и в тайните, които всеки от двамата крие. Те всички водят към миналото. И по-точно, към случилото се на 30 април 1945 г. в бункера на Хитлер.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНаистина ли събитията са се развили така, както са описани в учебниците? Там ли са умрели Адолф Хитлер и Ева Браун? Успял ли е да избяга Мартин Борман? И какво е станало с изнесеното в последните месеци на войната огромно богатство в злато и валута?\u003c\/span\u003e\u003cspan\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eОригинално заглавие:\u003c\/strong\u003e The Kaiser’s Web, Steve Berry;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПревод:\u003c\/strong\u003e Боян Дамянов.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eКогато един американски президент търси помощ за свой немски приятел, бившият таен агент от отряд „Магелан“ Котън Малоун не може да откаже. Търсенето на отговори минава през забулени в тайнственост селища в Чили, богати ферми в саваната на Южна Африка и банкови трезори в Швейцария. Неочаквани разкрития, свързани със съдбата на Ева Браун и Мартин Борман, ще определят кой ще поеме кормилото на Германия, а оттам и накъде ще тръгне Европа.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eМоже ли историята да бъде пренаписана? Ами ако наистина е било така…\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e\u003cem\u003eНай-амбициозният и стряскащо актуален трилър на майстора на историческите мистерии. Стив Бери ни забавлява, но и ни дава сериозен повод за размисъл.\u003c\/em\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003e„Буклист“\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eОткът от историческия трилър на Стив Бери\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cem\u003eМасите нямат много време да мислят. А колко невероятна е готовността на съвременния човек да вярва.\u003c\/em\u003e\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003eАдолф Хитлер\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПролог\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПровинция Бавария, Германия\u003cbr\u003eСъбота, 8 юни\u003cbr\u003e10:40 ч.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003eДани Даниълс се радваше на свободата да не е повече президент на Съединените щати. Разбира се, на него му харесваше да е президент. И в продължение на осем години се бе справял с работата си по най-добрия въ­з­можен начин. Но особено ценеше сегашния си живот. Свободата да се движи. Да ходи където си поиска. И когато си поиска.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eБеше отказал охраната на Тайните служби, каквато се полага на всеки бивш президент. Като причина бе изтъкнал нежеланието да се пилеят парите на данъкоплатците. Но истината бе, че не обичаше бавачки. Ако някой искаше да му навреди, бе добре дошъл да опита. Той все още умееше да се грижи за себе си, а и като бивш президент едва ли представляваше особена заплаха за когото и да било.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eРазбира се, хората го познаваха. Беше неизбежно. И всеки път той реагираше приветливо и дружелюбно. Както го бе учила някога майка му.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eНо в това затънтено кътче на Южна Бавария, в дъждовната пролетна утрин, шансовете някой да го познае бяха много малки. Той вече от шест месеца не заемаше поста. В политиката това е цяла вечност. Сега беше младши сенатор от великия щат Тенеси. И се намираше тук, за да помогне на приятел.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eЗащо? Защото така постъпват приятелите.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eЛесно бе открил полицейския участък в Партенкирхен. Това планинско градче до такава степен се беше сляло със съседния Гармиш, че бе трудно да се каже къде свършва едната община и къде започва другата. От гранитната сграда се виждаше старият олимпийски стадион за хокей, където през 1936 г. Германия бе провела Зимните олимпийски игри. Отвъд, в далечината, се издигаха покритите с вечнозелени гори алпийски склонове, насечени от ски писти, по които вече почти не се задържаше сняг.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДани Даниълс трябваше да говори с някаква жена, задържана по личното нареждане на германския канцлер. Името ѝ по кръщелно свидетелство беше Хана Крес. От справка в Европол, направена предишния ден, се бе установило, че е гражданка на Европейския съюз. Нямаше полицейско досие. Разследващите органи се бяха добрали и до имотни регистри, от които ставаше ясно, че дамата притежава апартамент в луксозна жилищна сграда в Минск, мерцедес С класа и за последната година е пътувала четиринайсет пъти в чужбина, при това без каквито и да било декларирани доходи. Явно никой не си бе дал труда да я посвети в изкуството на дискретността.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eГотвеше се нещо голямо. И той го усещаше. Толкова голямо, че старата му приятелка и канцлер на Германия лично поиска помощта му.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eКоето го зарадва. Хубаво е да си нужен някому.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТой откри Хана Крес в малка стая за разпити, без прозорци, но ярко осветена и с неприятно скърцащ, покрит с плочки под. Седеше с цигара в ръка; въздухът в помещението беше пълен с лютив дим, от който го засмъдяха очите. Дани влезе и затвори вратата. Бе получил уверения, че по изрично нареждане на канцлера никой друг няма да наблюдава или записва разговора им.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Защо съм задържана? – попита направо тя на почти приличен английски.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Някои хора са преценили, че тук е мястото двамата с вас да се запознаем.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТой нямаше никакво намерение да отстъпва пред агресивността ѝ. Жената изпусна нов облак дим.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Защо ми пращат американски президент? Това не те засяга.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДани вдигна рамене, седна срещу нея и постави жълт хартиен плик върху масата.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТолкова по въпроса за анонимността.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e– Вече не съм президент. Просто гражданин.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя се изсмя.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Колкото злато е просто метал.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДобре казано.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Аз дойдох в Германия да доставя плик – каза тя, като посочи с пръст. – А не за да ме арестуват. А сега американски президент иска с мене да говори?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Май днес ти е особено добър ден. Тук съм, за да помогна на приятел. Мари Айзенхут.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Почитаемата госпожа канцлер на Германия. Самата Ома.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДани се усмихна на прякора. Означаваше баба. На нацията. Намек за възрастта ѝ, както и за дългогодишната ѝ служба като канцлер. В Германия няма мандатност. Можеш да останеш на поста, докато народът те иска. Добра система, помисли си той.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя дръпна с наслада за последен път от цигарата си, после смачка фаса в пепелника.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Дошъл си, за да говорим. Нека говорим. После ме пуснете да си ходя.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТази жена се бе появила вчера в Гармиш за среща, уредена с поредица от имейли до кабинета на канцлера от човек на име Герхард Шюб. Целта на кореспонденцията била да съдейства за предаване на папка с документи, а Крес била посочена за куриер. Което обясняваше плика. След като изпълнила задачата, Хана Крес била арестувана. Защо ли? Добър въпрос, на който неговата стара приятелка – германският канцлер – не бе отговорила докрай откровено. Но кой беше той, че да оспорва методите ѝ? Достатъчно му бе да се включи в играта.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Кой е Герхард Шюб? – попита той.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя се усмихна и при тази промяна в изражението ѝ той забеляза синината от дясната страна на лицето. Лилавеещото петно донякъде загрозяваше иначе перфектните ѝ черти. Млечнобялата ѝ кожа, изваяните нос и уста странно контрастираха с леденостудените, сякаш мъртвешки очи.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Един човек, който се опитва да помага – отвърна тя.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТова не беше отговор.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e–  Ще те попитам отново. Кой е Герхард Шюб?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Човек, който знае много. – Тя посочи плика. – И споделя част от онова, което знае.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e–  Защо не дойде лично да ни го каже?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Не желае да се разкрива. Дори пред Ома. – Тя помълча, после добави: – Още по-малко пред някакъв бивш президент. Затова изпрати мен. – Тя го изгледа в упор. – Ти май нищо от това не разбираш?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТой веднага долови в обидната ѝ реплика неизказаното предупреждение.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТук има нещо повече, отколкото си представяш.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Има хора и неща от миналото, които не са загубили значение днес – каза тя. – Голямо значение при това. Както канцлер ще научи скоро, стига да се захване здраво с въпроса. Кажи на Ома да работи по-усърдно.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– За какво?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– За победа.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eСтранен отговор, но той го остави да мине покрай ушите му. Вдигна плика от масата.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Вътре има лист с написани цифри. Приличат на джипиес координати. Такива ли са?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя кимна.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Това е място. Казват, че струва си да се иде.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e–  Защо?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя повдигна рамене.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Откъде да знам? Аз съм само куриер.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Вчера не си споменала нищо такова.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Не ми дадоха възможност, преди да арестуват и ударят в лице.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТова обясняваше синината.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Прочетох останалите документи в плика – каза той. – Става дума за отдавна минали неща. Като Втората световна война. Хитлер. Националсоциализма.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя се изсмя, кратко и невесело.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Изумително е как история може да има значение. Внимавай, господин бивш президент, може нещо да научиш.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eС тази жена явно не се излизаше лесно на глава. Но той никога не си бе падал по лесните неща.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e–Герхард Шюб ли ще бъде моят учител?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Той само се опитва да помогне.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– С каква цел?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e–  Да откриете истина. С каква друга?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТя се усмихна и посегна към пакета цигари. Той реши, че още няколко глътки дим може да ѝ развър­­­жат езика, затова ѝ позволи да запали. Тя дръпна жадно два пъ­­ти – това сякаш ѝ помагаше да се отпусне.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДани имаше още въпроси към нея. Особено за произхода на документите в плика.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eНай-напред се промениха очите ѝ. След предишното пасивно безразличие той прочете в погледа ѝ първо страх, после болка и накрая безнадеждност. Мускулите на лицето ѝ се стегнаха и изкривиха в гримаса. Пръстите ѝ изтърваха цигарата. Двете ѝ ръце се вдигнаха към гърлото. Езикът ѝ се подаде от устата; тя започна да се дави, опитваше се да си поеме въздух. По брадичката ѝ потекоха лиги.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТой скочи на крака и се надвеси над нея, за да ѝ помогне. Тя сграбчи реверите на сакото му с две ръце; очите ѝ бяха разширени от ужас.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e– Кай... зера.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eПое задавено въздух, после главата ѝ клюмна на една страна; мускулите на шията ѝ вече не я държаха изправена. Ръцете ѝ пуснаха реверите му и тя се смъкна на стола. Дъхът ѝ миришеше едва доловимо на горчиви бадеми.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДани познаваше тази миризма. Цианид. Погледът му се премести от пакета цигари на масата върху догарящия фас на пода.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eКакво, по дяволите...?\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eИ какво искаше да каже тя с...\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eКайзера?\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eСтив Бери\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eОбсидиан\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9789547695146\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e456\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Обсидиан","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39400093581449,"sku":"","price":11.44,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/mrejata-na-kaizera-stewe-berry-obsidian.jpg?v=1622023176","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/mrezhata-na-kayzera","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}