{"product_id":"hilyada-godini-li-ot-smartta-na-sv-kliment-kritichni-belezhki","title":"Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент - Критични бележки","description":"\u003ch2\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eХиляда години ли от смъртта на Св. Климент? Критични бележки на д-р Ганчо Ценов в препис от д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eНастоящата статия започва с публикуваното от Голубински през 1878 г. необосновано от старите автори становище, че българите са късни пришълци на Балканите и  границите на тези късни пришълци стигат до Балкана, което тогавашният професор Златарски преписва и представя за свое, което не само е етически недопустимо в науката, но освен че е невярно, е и вредно за националните интереси на народа ни, което Ценов осъжда като дълбоко неморално. Нека отбележим, че границата на княжество България на Берлинския конгрес се прокара по Балкана в съответствие с мнението на Голубински.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eСъщината на настоящата статия обаче, е дискусия относно насроченото тържество в чест на хиляда годишнината от смъртта на св. Климент, организирано от професори в Университета, на които Ценов отрича моралното право да приемат, от една страна становището, че българите са тюрки и късни пришълци на Балканите, да отричат ранното християнство на българите, да приемат становището на Ягич, че Кирил и Методий са гърци, а от друга страна честват светите Седмочисленици като знаменити българи.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eПърво издание: Печатница на Народното Осигурително Д-во „Балкан“;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eСофия 1914. Забранена в България от 1944 до 1990;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eПрепис: в, Издателство ГУТА-Н, София, 2021.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eУважаеми читателю,\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ ръцете си държиш статия от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов. Статията е издадена в България 14 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. По това време се печата и забележителното му изследване на немски Goten oder Bulgaren , от което в настоящата статия той използва множество оригинални цитати, събрани от стари автори и преведени от него на български.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ книгата си „Препирните по народността на българите…“  издадена по-късно, през 1936 г., Ценов указва на огромните щети за развитието на нашата национална държава от „писане на история, обслужвайки едни или други политически интереси“, без да се държи сметка за фактите, които са ни оставили старите автори и с болка отбелязва, че „когато едни проливаха кръвта си на бойните полета, други доказваха на света, че земята за която се борят българите, никога не е била българска“, последиците бяха не само, че на Ньойския конгрес се полагат границите в Тракия, както е дадено в немското издание на историята на Златарски (в българското тези карти не са публикувани), не само че България загуби своите Западни погранични райони, Македония и Беломорска Тракия, но и че до днес продължава безсмислената дискусия за „националността на македонците“, която трови атмосферата на Балканите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНастоящата статия започва с публикуваното от Голубински през 1878 г. необосновано от старите автори становище, че българите са късни пришълци на Балканите и  границите на тези късни пришълци стигат до Балкана, което тогавашният професор Златарски преписва и представя за свое, което не само е етически недопустимо в науката, но освен че е невярно, е и вредно за националните интереси на народа ни, което Ценов осъжда като дълбоко неморално. Нека отбележим, че границата на княжество България на Берлинския конгрес се прокара по Балкана в съответствие с мнението на Голубински.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСъщината на настоящата статия  обаче, е дискусия относно насроченото тържество в чест на хиляда годишнината от смъртта на св. Климент, организирано от професори в Университета, на които Ценов отрича моралното право да приемат, от една страна становището, че българите са тюрки и късни пришълци на Балканите, да отричат ранното християнство на българите, да приемат становището на Ягич, че Кирил и Методий са гърци, а от друга страна честват светите Седмочисленици като знаменити българи.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСъществена част на критиката на Ценов е насочена към фактите, посочени от много стари автори, че голяма част от нашия народ, живеейки от древни времена на Балканите е приела ранното християнство от свети Павел , а не при цар Борис, че народът ни има активно използвана писменост от четвърти век, от времето на Константин Велики и Урфил, а не от времето на цар Борис, както твърдят Златарски и неговите колеги от Университета.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКакто и в други свои книги, Ценов критично съпоставя легендарните сведения за Кирил и Методий и исторически извори за войни и събития, и стига до извода за премесване на събития, станали много по-рано, но преписани в легендите за станали в девети век.   \u003cbr\u003eСъщото премесване става и с житието на св. Климент .\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСлед 1944 нашата история за съжаление не се пренаписа на базата на фактите, а си остана във форма и съдържание обслужваща интересните на други сили, които не бяха, и не са интереси на България. Затова между 1944 и 1990, Ценов влиза в списъка на забранените писатели и неговите книги са иззети от библиотеките.\u003cbr\u003e \u003cbr\u003eЗа щастие сега драги читателю би могъл да се запознаеш с тази статия преписана на съвременен български език. Това е статия за размисъл на всеки българин обичащ отечеството и рода си!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e26 април 2021\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003eХерцогенаурах\u003cbr\u003eГермания\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eд-р Ганчо Ценов; препис: д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444476\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e36\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14,8x19\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39415889592457,"sku":"","price":3.91,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/hilyada-godini-li-ot-smurttta-na-sv-kliment-kritichni-belejki-gancho-cenov-guta-n.jpg?v=1623504086","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/hilyada-godini-li-ot-smartta-na-sv-kliment-kritichni-belezhki","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}