{"product_id":"aleksis-zorbas-tvyrda-koritca","title":"Алексис Зорбас - Луксозно издание","description":"\u003ch2\u003e\u003cspan\u003eАлексис Зорбас ви очаква, за да ви покаже красотата от търсенето на зеления камък и неподправената радост от живота\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eЕдна вечна като морето история за смисъла, за любовта, за изкуството да живееш истински - разказана от Никос Казандзакис.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПревод:\u003c\/strong\u003e Георги Куфов;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eКорица:\u003c\/strong\u003e Яна Аргиропулос.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cem\u003eИ аз се смея, задето ти се смееш – и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e„Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата“, \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eЕлени Казандзаки\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch2\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eТръгнете боси, стъпете смело и усетете тази любима на поколения история за Зорба\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eI\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eЗапознах се с него в Пирея. Бях отишъл на пристанището да взема кораба за Крит. Наближаваше да съмне. \u003c\/span\u003e\u003cspan\u003eВалеше. Духаше силен вятър и морските пръски достигаха чак до малкото кафене. Стъклената врата беше затворена и въздухът беше изпълнен с тежка, спарена миризма на хора и градински чай. Навън беше студено и стъклата се бяха изпотили от дъха на посетителите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПет-шест немигнали през цялата нощ моряци с кафяви, изплетени от козя вълна фланели, пиеха кафе и градински чай и гледаха през изпотените стъкла морето.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eРибите, замаяни от ударите на бурята, бяха потърсили убежище по-надълбоко, в тихите води, и чакаха светът горе да се успокои, а рибарите, натъпкани по кафенетата, чакаха и те края на божествената тревога, та рибите да се престрашат и да се изкачат на повърхността на водата, за да клъвнат. Калканите, морските дяволи, скатовете се завръщаха от нощните набези да спят. Разсъмваше се. Стъклената врата се отвори: един нисък, изпечен пристанищен работник влезе – гологлав, бос, целият изкалян.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Ей, Костандис! – извика един стар морски вълк със синьо наметало. – Какво правиш, бре?\u003cbr\u003eКостандис се изплю сърдито.\u003cbr\u003e– Какво да правя? – отвърна той. – Добър ден, кафене! Добър вечер, къщо! Добър ден, кафене! Добър вечер, \u003c\/span\u003e\u003cspan\u003eкъщо! Ето живота ми. Работа – йок\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003e!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003eНеколцина се засмяха, други поклатиха глава, изругаха.\u003c\/span\u003e\u003cspan\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Животът е доживотен затвор – каза един мустакат мъж, който беше получил философското си образование при Карагьоза. – Доживотен затвор, проклет да бъде!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eМека синьо-зелена светлина заля мръсните стъкла, влезе и тя в кафенето, провеси се по ръце, носове и чела, скочи на огнището, пламнаха бутилките. Електрическите лампи загубиха силата си, намигналият махмурлия кафеджия се протегна и ги угаси.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗа миг настъпи тишина. Всички очи се вдигнаха и погледнаха навън разкаляния ден. Чу се шумът на вълните, които се разбиваха с рев, и гъргоренето на няколко наргилета в кафенето.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСтарият морски вълк въздъхна.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e– Абе, какво ли прави капитан Лемонис?  – извика той. – Господ да му е на помощ! – И плъзна сърдит поглед по морето. – Пфу на тебе, мръснико, дето разделяш мъжете от жените им! – изръмжа той и прехапа посивелите си мустаци.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСедях в един ъгъл, зъзнех, поръчах си втора чаша градински чай; спеше ми се, борех се със съня, с умората и с утринната печал на деня. Гледах през мътните стъкла на пристанището, което се събуждаше и ревеше с корабните си сирени, с каруцарите и лодкарите си. Гледах, гледах и някаква плетеница, много гъста плетеница от море, дъжд и отпътуване се омотаваше около сърцето ми.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eБях вперил поглед насреща, в черния нос на един голям кораб, който от палубата надолу беше все още потопен в мрак. Валеше и аз гледах нишките на дъжда, които съединяваха небето с калта.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ както гледах черния кораб и сенките, и дъжда, полека-лека тъгата ми приемаше образ, изплуваха спомените и във влажния въздух, направен от дъжд и копнеж, се възправяше любимият приятел. Кога? Лани ли? През друг живот ли? Вчера ли? Бях дошъл на същото това пристанище, за да се сбогувам с него. Спомнях си пак дъжд и студ, и развиделяване; и сърцето пак преливаше от мъка.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eГорчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата. Но в онова дъждовно утро не можех да се откъсна от приятеля си. (По-късно разбрах – уви, много късно! –\u003cbr\u003eпричината за това.) Бях се качил заедно с него на кораба и седях в кабината му сред разхвърляните куфари. Гледах го продължително, настойчиво, когато се извръщаше настрани, сякаш исках да запечатам в паметта си една по една всички подробности на физиономията му – светлите синьо-зелени очи, пълното младежко лице, изящното гордо изражение и най-вече благородството на ръцете му с дългите тънки пръсти.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ един миг той улови погледа ми, който се плъзгаше по него жадно, сякаш го изпиваше; извърна се с онова подигравателно изражение, което приемаше, когато искаше да прикрие вълнението си. Погледна ме с крайчеца на окото; разбра. И за да прогони тъгата при раздялата, ме запита, като се усмихваше иронично:\u003cbr\u003e– Докога?\u003cbr\u003e– Какво докога?\u003cbr\u003e– Ще ядеш хартия и ще се цапотиш с мастило? Ела с мен; отвъд, там, в Кавказ, хиляди хора от нашето племе са в опасност; ела да ги спасим.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗасмя се, сякаш искаше да се подиграе с тази възвишена своя цел.\u003cbr\u003e– Може, разбира се, и да не ги спасим – добави той, – но поне ние ще се спасим в стремежа си да спасим други. \u003c\/span\u003e\u003cspan\u003eНе е ли така? Нали тъкмо това проповядваш, учителю мой? „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите!“ Напред тогава, учителю, ти, който учеше... Ела!\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eНикос Казандзакис\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eЕнтусиаст\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786191643998\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eТвърда\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e360\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14x21\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Ентусиаст","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39481629638793,"sku":"9786191643998","price":17.49,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/aleksis-zorbas-enthusiast-9786191643998_1.jpg?v=1629051768","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/aleksis-zorbas-tvyrda-koritca","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}