{"product_id":"загадката-на-имението-клумбър","title":"Загадката на имението „Клумбър“","description":"\u003cp\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eЗа първи път на български език!\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИзтокът крие мистерии, от които Западът се бои…\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗа своите съграждани на отдалеченото западно крайбрежие на Шотландия поведението на майор Джон Бъртиър Хедърстоун изглежда далеч от ортодоксалното. Той всячески отблъсква всички опити за сприятеляване и вместо това се отдава на отшелничество в имението „Клумбър“, като дори забранява на децата си да напускат пределите на дома.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ все пак, без негово знание и позволение, те завързват приятелство със своя съсед Джон Уест, който бавно започва да научава причината за параноята на майора и страха от датата пети октомври. С наближаването на края на септември и новината за мистериозното пристигане на трима будистки монаси сякаш единственото, което им остава, е да наблюдават събитията безучастно.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИзглежда, че майорът ще успее да се отърси от тежестта на своята тайна… ала колко висока ще е цената, която ще трябва да заплати?\u003cbr\u003eОткъс от романа на сър Артър Конан Дойл „Загадката на имението „Клумбър“\u003cbr\u003eГлава I\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eХЕДЖИРЪТ ОТ ФАМИЛИЯ УЕСТ\u003cbr\u003eОТ ЕДИНБУРГ\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАЗ, ДЖОН ФОДЪРГИЛ УЕСТ, студент по право в университета „Сейнт Андрюс“, се заех с написването на следните страници в желанието си възможно най-стриктно и сбито да изложа пред широката публика своята гледна точка.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВолята ми не е да постигна литературен успех, нито изпитвам каквото и да било желание посредством изтънчеността на своя стил или артистичните достойнства на своя изказ да хвърля още по-дълбока сянка на неяснота върху странните събития, които ще опиша. Най-висшият ми стремеж е онези, които до известна степен са запознати с разглеждания въпрос, да съумеят, след като прочетат моята творба, добросъвестно да подкрепят думите ми, без да открият дори един откъс, в който съм разкрасил или изменил на истината.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСлучи ли се да постигна гореописаното, бих бил напълно задоволен от резултата от своето първо, и вероятно последно, литературно начинание.\u003cbr\u003eВъзнамерявах да опиша изминалите събития стриктно хронологично, като се осланям на достоверни свидетелски показания в случаите, когато описваното от мен се простира отвъд собствените ми познания. Но вместо това, не без любезното съдействие на мои приятели, достигнах до един различен разчет, който обещава да бъде по-малко трудоемък за мен и по-задоволителен за читателя. А именно, в пълнота да оползотворя разнородните ръкописи по темата, с които разполагам, както и да ги обогатя с доказателствата на очевидци, предоставени ми от лицата, успели най-добре да опознаят генерал-майор Дж. Б. Хедърстоун.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗа постигане на тази цел аз ще изложа пред широката публика показанията на Израил Стейкс, бивш кочияш в имението „Клумбър“, и на Джон Ийстърлинг, член на Окръжния съд в Единбург, към момента практикуващ право в Странрар, окръг Уигтауншир. Към тях ще прибавя дословно подбрани цитати от дневника на покойния Джон Бъртиър Хедърстоун по повод събитията, случили се в долината Тул през есента на ’41-ва година, в края на първата Афганистанска война, които описват сражението в дефилето Терада и смъртта на човека на име Гулаб Шах.\u003cbr\u003eЗа себе си запазвам дълга да попълня липсите и пролуките, които биха могли да се появят в описанието. При това положение аз отстъпих ролята си на автор в полза на тази на съставител, но от друга страна, от повествование моят труд се превърна в поредица от надеждни клетвени показания.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eМоят баща, Джон Хънтър Уест, беше прочут познавач на санскрит и езиците на Ориента и сред онези, които все още таят интереси към подобна тематика, името му и до ден днешен носи известна тежест. Тъкмо той първи, след сър Уилям Джоунс , насочи вниманието на публиката към огромните достойнства на персийската литература и неговите преводи на Хафез и Фарид ад-Дин Аттар заслужено му донесоха искрената похвала на барон Фон Хамер-Пургщал от Виена, както и на други изтъкнати европейски критици.\u003cbr\u003eВ броя на „Ориенталишес Сиенцблат“ от януари 1861 година той е описан като Der beruhmte und sehr gelhernte Hunter West von Edinburg  – един цитат, който добре помня как изряза и грижливо прибра, с напълно приемлива суета, сред най-тачените семейни книжа.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eБеше получил образование за юрист (или член на Частната адвокатска колегия на Нейно Величество, както се нарича това призвание в Шотландия), но ученото му хоби поглъщало толкова много от неговото време, че му оставало твърде малко, което да отделя за упражняване на своята професия.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКогато клиенти посещавали адвокатската му кантора на Джордж Стрийт, вместо това можел да бъде открит, потънал в дълбок размисъл, в някое кътче на юридическата библиотека към правния факултет на Единбургския университет или приведен над някой мухлясал ръкопис във Философския институт, впрегнал ума си в проучване на Законите на Мaну , съставени шестстотин години преди раждането на Христос, вместо в разнищване на заплетените проблеми на шотландското законодателство през XIX век. Следователно не бива да се изненадваме, че колкото повече нови познания придобивал, толкова повече замирала адвокатската му практика – и в момента, в който достигнал зенита на своята знаменитост, се изправил лице в лице с нищетата.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПоради липсата на преподавателско назначение по санскрит в който и да било от университетите в родината му и на какъвто и да било интерес към единствено и само умствените блага, които би могъл да предостави на обществото, щяхме да бъдем принудени да се отдадем на културен живот в нищета и да потърсим утеха в афоризмите и поученията на Фирдоуси , Омар Хаям и останалите му любими източни поети. Спаси ни единствено добрината и щедростта на неговия полубрат Уилям Фаринтош, земевладелец от Бранксъм, графство Уигтауншир.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eТози Уилям Фаринтош беше собственик на поземлен имот, чиято площ, за съжаление, беше обратно пропорционална на стойността си, тъй като беше съставен от най-мрачния и безплоден участък земя в цялото мрачно и безплодно графство. Като ерген обаче разходите му бяха неголеми и той успяваше да се издържа от наемите на пръснатите из земите си селски къщи, както и от продажбата на понитата от местната шотландска порода, които отглеждаше сред крайбрежните възвишения – в резултат на което съумяваше да живее не просто както се полага на един земевладелец, но и да задели една солидна сума в банката.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ периода на относителното ни финансово благоденствие почти не бяхме получавали новини от този наш роднина, но тъкмо когато бяхме започнали да си блъскаме главата как да свързваме двата края, се получи писмо, подобно на ангел хранител, в което той ни предлагаше безвъзмездно съчувствие и помощ. В него земевладелецът от Бранксъм ни съобщаваше, че от известно време един от белите му дробове започнал да отслабва и че доктор Ийстърлинг от Странрар горещо го посъветвал да прекара малкото години, които му оставали, изложен на един по-щадящ и мек климат. Поради това той беше твърдо решен да замине за южната част на Италия и умолително настояваше в негово отсъствие да се настаним в имението „Бранксъм“, a баща ми да се заеме със стопанисване и управление на имотите му срещу съответното заплащане, което, от своя страна, разсея до един страховете ни от оскъден живот.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eМайка ни беше починала преди няколко години, така че преговорите трябваше да проведем само аз, баща ми и сестра ми Естер – и както лесно бихте могли да отгатнете, не ни отне дълго да приемем щедрото предложение на земевладелеца. Баща ми замина за Уигтаун още същата вечер, а Естер и аз го последвахме няколко дни по-късно, натоварени с два чувала от картофи, пълни с учени книги и малкото покъщнина, която си струваше неприятностите и разходите за транспорт.\u003c\/p\u003e\n\u003cstrong\u003eАвтор:\u003c\/strong\u003e Артър Конан Дойл\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eИздателство: \u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eСиела\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eГодина: \u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e2021\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eБрой страници: \u003c\/strong\u003e208\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eКорица: \u003c\/strong\u003eТвърда\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eISBN:\u003c\/strong\u003e 9789542834403","brand":"Сиела","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":34699236147337,"sku":"","price":9.53,"currency_code":"GBP","in_stock":false}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/zagadkata-na-imenieto-cloomber-balgarana.jpg?v=1613858613","url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/products\/%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%b4%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%bb%d1%83%d0%bc%d0%b1%d1%8a%d1%80","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}