{"title":"Издателство „Гута-Н“","description":"","products":[{"product_id":"bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev","title":"Българска история до XII век през погледа на старите автори","description":"\u003cp\u003e\u003cem\u003e\"В многобройни разговори с децата ми, израснали в Германия, възникваха винаги въпроси като: \"Кои сме ние, българите, и кой създава българската държава?\". Децата ми са интелигентни и с годините стана ясно, че това, което бях научил от училище, макар че бях винаги отличен ученик, не е достатъчно, за да отговоря на тези на пръв поглед лесни въпроси. Между 1944 и 1990 имаше хроничен недостиг на истина в България, не че тя липсваше, но някак си не достигаше до нас. След 1990 преживяхме експлозия от исторически публикации, голяма част от които изразяваха по-скоро опиянение от свободата да се публикува, която липсваше преди, отколкото от умението да се мисли аналитично, преди да се публикува. С времето и това се измени, вече работи и публикува нова генерация историци и мнозина от тях мислят, че учебниците по история би следвало да се напишат отново, но това все още не се случва. Така че останах длъжен на децата си с отговорите на горните два въпроса и докато още дишам, ми се иска да променя тази ситуация.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eЦелта, която преследвам с настоящата книга, е да съпоставя информацията от старите автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява на Балканите българската държава, без да ползвам изводите в прочетените от мене многобройни съвременни книги, които пълнят библиотеката ми. Това не правя от липса на уважение към огромния труд на съвременните български книжовници и историци, а от желанието да направя независима оценка на събитията и самостоятелни изводи за взаимната свързаност и последователност на събитията и техните последствия, четейки само старите автори.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eПод стари автори разбирам съвременници на събитията или такива описвали ги след тях. Такива например са авторите, писали на гръцки във Византия и на латински в Западната Римска империя. Авторите, работили 100-200 или повече години след описваните събития, често използват по-стари автори. Те ни казват обаче и каква връзка има между събитията и живота в старо и в по-ново време. Съвременниците са по-добре осведомени в детайли, а по-късните автори имат по-добър поглед върху общия контекст на събитията и резултатите от тях. Това е много важен източник на информация, за да се ориентира човек сред множеството най-различни събития и названия на народите, участвали в тях.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eПри написването на тази книга се стремях в голяма степен да избягвам предположения за събития, за които нямаме достоверна информация.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eМетодът, използван за да напиша тази книга, е следният: първо, след прочитане на цитираните в глава 40 източници направих извадки, които се отнасят до българската история. След това разпределих извадките в 35 глави по тематика и време. В самите глави подредих информацията по време и смисъл и съставих, доколкото е възможно, хронология на събитията. След това подредих всички събития в обща хронология, която се съдържа в глава 36. Четейки общата хронология, ние виждаме много интересни взаимни връзки между отделните събития по време и по място. Това наложи преработване на отделните глави с цел събитията да бъдат поставени в правилния контекст и взаимни връзки помежду си. Това беше най-интересната част от работата.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВ глава 37 са дадени кратки сведения за Цариград. Те се необходими, за да се разберат по-добре многобройните неуспешни опити на българите да завземат този град.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВ глава 38 е представена информация за мерките, използвани от старите автори, и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Важна част от тази глава е и частта, свързана с летоброенията, използвани от различни автори. Много често събитията са датирани с поредната година от царуването на еди-кой си римски император. Затова е поместена и таблица на източноримските императори, улесняваща проверката на датите. При датиранията, базиращи се на астрономически явления, които впрочем са най-точни, използвах таблици на американската служба по астронавтика.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eКнигата завършва със сведения за въстанието на Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНадявам се книгата да намери място в библиотеката на образования и непредубеден българин, за да му служи като справка за сведения от старите автори, достигнали до нас за различни събития от нашата история. Тя може да бъде и ценен справочен материал за ученици, студенти, изследователи и преподаватели.\"\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНиколай Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2015\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 864\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Твърда\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9783000481017\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33835510530185,"sku":"BKBKI000756","price":59.35,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/balgarska-istoriya-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.jpg?v=1589450799"},{"product_id":"uchitelite-na-bjlgarite-nikolaj-ivanov-kolev-meka","title":"Учителите на българите","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ историята на България няма по-бляскави личности от \u003cstrong\u003eКонстантин\u003c\/strong\u003e и \u003cstrong\u003eМетодий\u003c\/strong\u003e, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска културна общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eЗащо?\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eИсторията ни показва, че гърците не отстъпват от езика си, а напротив, войнствено се стремят да погърчват съседни народи, в древността – пелопонесците, аристокрацията на македонците и др., а след получаването на управлението на християнската църква чрез корупция през 18 век са инструмент за потискане и ограбване на поробените от турците българи. След нещастните за България войни в началото на 20 век тракийските и македонските земи, останали в рамките на гръцката държава, са на практика „обезбългарени“ от гърците чрез масов терор и избиване и чрез забрана на българския език и култура в Тракия и Македония.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНа фона на това всеки здравомислещ човек се пита могат ли Кирил и Методий като гърци, както твърдят самите гърци, да създадат със своите ученици основите на българската, а след това и на славянската култура, които като щит предпазиха от духовно и физическо асимилиране славянските народи от Източната и Западната римска империя, от Германия и от Монголия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПрез живота им ще видим тези изключителни интелектуалци за всички времена като просветители от устието на Дунав до Солун и Цариград, от Херсон и Каспийското крайбрежие до Бърно, Каринтия, Рим, Моравия – всъщност там, където се е простирала българската империя на Атила.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКакви са били Константин и Методий? Кой е техният баща? Кой е техният дядо? Кой владетел подкрепи тяхното начинание за създаване на най-великото им дело, създаване на всеобща образователна система на българския народ и как точно стана това?\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eОтговор на тези и много други въпроси ще намерите в тази книга.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eРоманът е основан на критичното преосмисляне на сведенията на старите автори, запазени до днес, и резюмирани в специална притурка към книгата.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2019\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 232\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786197444186\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33835520655497,"sku":"BKBKN001820","price":10.49,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/u4itelite-2-cover_bgkniga.jpg?v=1589450844"},{"product_id":"mimi-nikolaj-ivanov-kolev-meka","title":"Мими","description":"\u003cp\u003eТози роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията. Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлучайните познанства, се превръщат в участие в живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки два чифта дънки завършва право, и започва да практикува сред „хиените“, като адвокат в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които си е „криминале“ за себе си, които Мими блестящо разрешава - с лекота, чар и непринуденост. Някой от случаите тя решава сама, други с помощта на красивата стажантка Ели и на симпатичния и силен Ваньо, талантлив студент по информатика – последна година.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПулсът на тумбата „кучкари“ се определя и от артистите от Сатиричния, Венета и Венко. Таланта им да изразяват емоциите си в стихотворна форма прави обичайните вечери и празненствата им изискани и възвишени. А дълбоките познания на Венко за старите автори писали за миналото на България събужда съвсем нови чувства в Мими, Ваньо и Венета при една екскурзия в Цариград, разкривайки им вълнуващи страници от българската история при въвеждане на християнството, строителството на Дългата стена, на Хагия София в Цариград и др.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ групичката е и Слави, нестихващ извор на вицове за всички ситуации в живота, който веселейки другите, всъщност има самотна душа и намира уют и душевна упора само сред тях, сред тумбата „кучкари“.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2015\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 134\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9783000498473\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33835685413001,"sku":"BKBKN001929","price":5.83,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/mimi.jpg?v=1589451658"},{"product_id":"kubrat-nikolaj-ivanov-kolev-meka","title":"Кубрат","description":"\u003cp\u003eКубрат е една от най-обаятелните личности в българската история.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОще от 165 година след Христа българската държава, намираща се на север от Дунава, воюва с Римската империя в съюз с други народи. Това води до масивно населване на Балканския полуостров с българи и участието им в културния, политическия и стопанския живот на Византия. През шести-седми век едни българи са ударната сила на аварската държава, други са наемни войници федерати на Източноримската империя, трети отстояват независимостта си срещу тюрки, перси, византийци, анти и авари. От Персия до Франкония и от горното течение на Днепър до Беломорска Тракия и Адриа има български войски и българско население.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКнигата е едно увлекателно четиво, което още от самото си началото ще Ви увлече във вихъра на бурното юношество на изключително интелигентния Кубрат, израсъл в императорския дворец в Константинопол, и неговото развитие до велик владетел. Книгата ще Ви разкрие плодовете на рядкото мъжко приятелство между бъдещия владетел на Велика България Кубрат и бъдещия император на Византия Ираклий. А тези плодове не са нищо по-малко от обединението на всички българи към Велика България, откъсване от аварското господство, независимост на всички балкански българи, успешно противопоставяне срещу тюрки и перси и организираното разширение на българската държава на юг от Дунава, което той сам започва и което завършват неговите синове. Книгата завършва със завладяването на Солун и успешните военни действия на Кубер и Аспарух срещу Юстиниан II по брега на Бяло море.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЧитателят с лекота, без да се рови в историческите анали, ще узнае кои са огорите, хуните, варите, а-варите, байо-варите, утигурите, кутригурите и какво общо имат те с българския народ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо най-интересното в този исторически роман е, че неговият скелет е основан на сведенията на множество стари автори, които ако любопитният читател желае, може сам да провери в книгата „\u003cstrong\u003eБългарска история до XII век през погледа на старите автори\u003c\/strong\u003e“, написана от същия автор.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2015\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 132\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9783000487811\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33848096489609,"sku":"BKBKN002183","price":3.5,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/kubrat.jpg?v=1589533529"},{"product_id":"otneseni-ot-iztochniya-vihjr-nikolaj-ivanov-kolev-meka","title":"Отнесени от източния вихър","description":"\u003cp\u003eТази книга съдържа три разказа. Общото между тях е, че и в трите разказа става дума за българи, напуснали по една или друга причина страната си, за техните съдби и вълнения, за техния стремеж към щастие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eС „\u003cstrong\u003eТрашо\u003c\/strong\u003e“ ще е пренесете в атмосферата на Варна, Берлин и Дрезден през седемдесетте години и ще вкусите малко от пъстрия живот на българските студенти в Дрезден. Авторът с лекота и виц разказва за един бъдещ успешен бизнесмен, който има невероятна съдба и който с инстинктивната си интелигентност успява да се справи със ситуации, при които мнозинството от хората биха капитулирали.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„\u003cstrong\u003eВеличка\u003c\/strong\u003e“ е свързан с невероятната съдба на една българка, чиито родители емигрират заедно с царското семейство през 1944. Разказът ще ви поведе през бурни събития от Търново през Ница, Конго Мароко, Франция, България до Германия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„\u003cstrong\u003eРоси\u003c\/strong\u003e“ ще ви отведе във Флоренция през осемдесетте години и в няколко епизода ще обрисува стремежа на едно талантливо момиче към щастието си.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2015\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 86\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9783000487828\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33848096718985,"sku":"BKBKN002184","price":3.5,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/otneseni-ot-iztochniya-vihar.jpg?v=1589533531"},{"product_id":"atomna-centrala-nikolaj-ivanov-kolev-meka","title":"Атомна централа","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ следвоенните години Габрово е един пъстър конгломерат от все още съществуващи, но одържавени 220 фабрики. От тях сега не е останала нито една. Те са имали най-модерна за времето си техника, но създателите на тези фабрики измират по лагери и затвори. В този конгломерат са и още работещите занаятчии, и интересният и пъстър градски живот. По селата радостта на селяните от собствения им труд е унищожена чрез едно организирано от новата власт заграбване на имотите им, водещо до трагедии в семействата и до масовата им миграция в града. Технически грамотните хора, мнозина получили образованието си на Запад, полека-лека изчезват, но просвещенският буден габровски дух, ентусиазмът от наука и техника са все още живи и заразителни в града.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ тази атмосфера в семейство, борещо се с беднотията, се ражда едно момче, което жадно поглъща ентусиазма на баща си, учител по физика, ентусиазъм за просвещение и техника. Тази книга разказва как това момче, играло в задния двор на фабрика „Троица“, израства до способен инженер и учен, който създава ядрени енергийни съоръжения в световноизвестна фирма. Пътят му минава през училищата в Габрово, университетите в Габрово и Дрезден, институти в София и Карлсруе, за да стигне до голям енергиен концерн, а оттам до различни страни на индустриалния свят. Този път е осеян къде с лекота и успехи, къде с огромно напрежение и трудности както в комунистическа България, така и в капиталистическа Германия, произтичащи от противоречията между вечния стремеж на едни с труда и таланта си да създават блага за хората и други, които с огромна енергия се стремят към власт и са готови престъпно да пренебрегнат интересите, здравето и дори живота на хората. Паралелът между подобни преживявания на Изток и на Запад е неволен, но впечатляващ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКнигата има и познавателен характер. Нейният автор е компетентен учен в областта на атомната техника и читателят с лекота ще научи как протичат аварии в атомни централи и, между другото, истинските причини защо България беше принудена от Европейския съюз да затвори четирите си козлодуйски реактора.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2017\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 116\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786199065600\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33848931057801,"sku":"BKBKN002487","price":4.06,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/atcenttalanew.jpg?v=1589537751"},{"product_id":"bjlgarska-istoriya-tom-1-bjlgarska-istoriya-pod-imeto-na-hunitegavril-krjstevichmeka","title":"Българска история Т.1: Българска история под името на хуните","description":"\u003cp\u003eИздадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\"Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в \"Сорбоната\" с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на \"Търговския закон на Османската империя\", член на \"Висшия правосъден съвет\" на Османската империя, един от учредителите на \"Българската екзархия\" и главен управител на Източна Румелия от 1884 г. до Съединението през 1885 г.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eКогато човек чете написаното от Гаврил Кръстевич, а и книгите на неговия именит съгражданин Георги Сава Раковски, си задава неволно въпроса: \"Откъде тези български учени са имали толкова задълбочени познания върху старогръцка и латинска литература?\". Отговорът на този въпрос би следвало да се търси освен в техните изключителни интелектуални способности и във факта, че Котел има особен статут на свободен град по време на турското робство на българите и до големия пожар през 1894 г. в този град се намират ръкописи от дълбока древност и вероятно от \"Симеоновата библиотека\". Въобще не е случайно, че Котел дава толкова културни дейци на България по време на турското робство.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eУсилието да се издаде тази книга на съвременен български език е свързано с желанието да се издуха праха, покрил с времето това съкровище на българската историческа мисъл. Надявам се тази книга да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни\", \u003cstrong\u003eНиколай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Гаврил Кръстевич\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2016\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 300\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786199065617\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33849428967561,"sku":"BKBKI001225","price":11.89,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/balgarska-istoriya-t-1-balgarska-istoriya-pod-imeto-hunite.jpg?v=1589539366"},{"product_id":"1861kratka-bjlgarska-istoriya-izdadena-za-pjrvi-pjt-vjvviena-v-pechatnicata-na-l-sommer-prez-1861-pjrvo-izdaniedobri-vojnikovmeka","title":"Кратка българска история (Издадена за първи път въвВиена в печатницата на Л. Соммер през 1861), първо издание","description":"\u003cp\u003eДраги читателю,\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТи държиш в ръцете си превод на съвременен български език на книгата на \u003cstrong\u003eДобри Войников\u003c\/strong\u003e \u003cstrong\u003e\u003cem\u003eКРАТКА БЪЛГАРСКА ИСТОРIЯ отъ ДОБРЯ П. ВОЙНИКОВА. ИЗДАНIЕ ПЪРВО 1861. Въ Виена у Книгопечати Л. Соммера.\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТази книга, \u003cstrong\u003eбиблиографска рядкост\u003c\/strong\u003e днес, е един изключителен паметник на българската култура. Преподавана в \u003cstrong\u003eАприловската гимназия\u003c\/strong\u003e в \u003cstrong\u003eГаброво\u003c\/strong\u003e и след това по цяла България, тази История е възпитавала онази \u003cstrong\u003eгенерация революционери, книжовници, индустриалци и държавници,\u003c\/strong\u003e която издигна съвременна България из пепелищата на робството. Написана е от един от учредителите на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките, на жив и азбираем език. Издадена е с даренията на 287 души от различни съсловия от Шуменско, родния край на Добри Войников.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДобри Войников препредава българска история от 125 година преди Христа насетне, нещо, което и днес не се преподава на нашите ученици! Книгата е писана с „любов към българската младеж“, с цел да задоволи една крещяща потребност в онова време, да даде наръчник по българска история за горните класове на гимназията и не съдържа стриктно цитиране на източниците, както сме свикнали днес да виждаме в прецизни исторически публикации. Но специалистите, познавачи на старите автори, ще разпознаят, че макар и кратка, историята е добре обоснована от познатите ни днес източници. Разбира се, на някои места има\u003cbr\u003eмного интересни сведения, чиито източници на мене лично не са ми известни, но това е задача за младите български историци да открият от къде той е взел конкретно сведенията си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКакто и при новото издание на Историята на Гаврил Кръстевич, усилието да се издаде и тази книга на съвременен български език е свързано с желанието да се издуха прахът, покрил с времето това съкровище на българската историческа мисъл. Надявам се тази книга да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eОт издателя,\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e24.5.2017\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах, Германия\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Добри Войников\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2017\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 100\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786199065624\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33850609696905,"sku":"9786199065624","price":8.33,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/kratka-balgarska-istoriya-izdadena-za-parvi-pat-vavviena-v-pechatnitsata-na-l-sommer-prez-1861-parvo-izdanie.jpg?v=1589544128"},{"product_id":"poslanik-pri-atila-otkjsiprisk-trakiecjtmeka","title":"Посланик при Атила – откъси","description":"\u003cp\u003eТази книга е уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИменникът на българските владетели посочва Ирник от рода Дуло като един от владетелите на българската държава. Но Ирник е син на Атила. Само това би било достатъчно да изучаваме историята на европейските хуни като българска история. Но има и много други причини. Всички стари автори сочат, че българите произхождат от мирмидоните, от които е и Ахил, че са хунски народ, който по-късно под имената на утигури, кутригури или котраги е гръбнакът на армиите на Атила, на аварския кан Боян, на Заберган, на Велика България. Старите автори наричат даже и войските на Крум и Симеон хунски войски.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Приск Тракиецът\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2017\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 52\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786199065655\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33850811383945,"sku":"BKBKI001490","price":5.29,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/poslanik-pri-atila.jpg?v=1589545198"},{"product_id":"getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-vizantijska-istoriyajordan-malhmeka","title":"Йордан: Гетика „За произхода и деянията на гетите“, Римска история. Малх: Византийска история","description":"\u003cp\u003eДвата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330-337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКлимент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски букви донесени от Кадъм преди Троянската война, използвани първо от пеласгите, част от които използват 6 века по-късно и гърците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа тази азбука с две различаващи се калиграфии, гениалните учени Урфил, Констатин и Методий и техните ученици създадоха основите на българската и славянската култура. На тази азбука пишат „малките готи“ останали в днешна северна България, които, според Йордан, „са голям народ“. Така, че историята на гетите, наричани от трети век насетне готи, даже само по тази причина, а има и много други, е история на България. Това е причината, ранните български будители, като Гаврил Кръстевич, Георги Раковски, Ганчо Ценов и др. да са познавали в най-големи подробности трудовете на Йордан и Малх.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eАвтор: Йордан, Малх\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2017\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 124\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786199065648\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33850811809929,"sku":"BKBKI001491","price":5.07,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/yordan-malh.jpg?v=1589545200"},{"product_id":"rusiya-na-iztok-d-r-k-g-rakovski-meka","title":"Русия на изток","description":"\u003cp\u003eИсторическо изследване на руската политика на Изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена е за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898 г. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\"Драги читателю,\u003cbr\u003eТи държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на д-р К. Г. Раковски\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРуссия на истокъ, историческо изследвание на Русската политика на Истокъ и частно - въ България по Официални, официозни русски и други чужди источници. ИЗДАНИЕ ПЪРВО 1898. Във Варна. Издава книжарницата на К. Евстатиевъ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на новата българската история и политология. Второто фототипно издание излиза през 1994 г., а препис, редактиран от Луко Захариев, през 2004 от Издателска къща \"Стрелец\". Настоящият препис е направен от оригиналното издание. Старинни изрази и думи са заменени с използваните днес с еквивалентно значение. Старинният словоред е заменен с употребявания днес.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПовод за настоящето издание е изказването на президента на Руската федерация г. Владимир Путин в смисъл, че люлка на културата на славяните е Македония, на пръв поглед вярно и безобидно изказване. Замисляйки се обаче, че планините, долините и реките на географската област Македония не притежават култура, а народът, който живее там, виждаме, че има българска култура, разпространена по-късно сред славянските народи. Но случайно ли е това изказване на умния г. Путин?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрочитайки тази книга и припомняйки си отношението на Русия към Балканите от цар Петър Първи насам, ти, драги читателю, ще се усъмниш основателно в това. Изключително добре образован, авторът е съвременник и следи с остро и наблюдателно око вътрешната ежедневна политика в Батенбергова и Фердинандова България, дебатите в европейските парламенти, официалните вестници и публикации, мемоарната и историческата литература и прави задълбочен анализ на причинно-следствените връзки на руската политика на Изток и в частност на Балканите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато на Запад някои политици искат да опишат хаотичност и неразбирателство в политиката, те употребяват израза „балканщина“. Четейки тази книга, читателят ще види, че балканските народи са играчка в ръцете на великите сили, и само по щастливо за тях стечение на противоречията между великите сили те съществуват днес в рамките на много или малко самостоятелни държави и че терминът \"балканщина\" се отнася за великите сили, а не за стремежа на балканските народи да живеят в демократичен режим, мир и независимост.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКнигата е изпълнена с данни, прикривани от официалната комунистическа идеология в миналото, за опустошаване на земите, през които минава руската армия в многобройните си войни с Турция, за варварското отношение на руските войски в България към българското население, за масовото принудително изселване на българи в Русия, принудило Г. С. Раковски да изкрещи през 1869: \"Къде отивате, о, нещастни българи! Русия, освен голите и диви пустини, ще ви чака онова тежко робство, от което никога не можете се отърва.\"; с данни за ограбване на национални богатства например 25 милиона лева окупационен дълг към Русия, предназначен за \"предприятия, целта на които е да закрепят родствените връзки на Русия в България, уреждане на руски женски институти, поставени под покровителството на господарката императрица, заплати на учителите по руски език в българските училища, заплати на руските офицери на българска служба, основаване и поддържане на вестници, които да защитават началата на руско-българската солидарност, премии на литературни и научни съчинения в същия дух, преводи на български език на образцовите руски писатели, субсидии на различни железопътни или параходни дружества, които биха пожелали да разпространяват своите действия в България и т.н.\"; с данни за нескончаемата поредица от войни и интриги с цел превръщането на Черно море във вътрешно руско езеро и завладяването на проливите и Цариград.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Д-р К. Г. Раковски\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2017\u003cbr\u003eБрой страници: 154\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786199065624\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855218942089,"sku":null,"price":8.93,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/rusija-na-iztok.jpg?v=1589567819"},{"product_id":"bjlgarski-vjstaniya-i-opiti-za-osvobozhdenie-ot-tursko-igo-1393-1878-josif-josifov-meka","title":"Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878","description":"\u003cp\u003eСофия, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\"Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, каквато и магическа пръчка да му показваме, тъй както никога не ще се събудят изчезналите безвъзвратно исторически народи: асирийци, вавилонци, финикийци, тракийци, илирийци, печенези и пр., защото мъртвите народи не възкръсват.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИстината е само една: че жилавият, упоритият, героичният български народ, който 500 години горя в робство и излезе не само незасегнат, но и закален, не е изгубвал никога своето национално съзнание. Днес заговор, утре бунт, трети път въстание, четвърти - дружини по Балкана, пети - участие в чужди походи, шести - основаване на комитети, седми - подготвяне на всеобща народна революция от апостолите - българският народ ежегодно е водил нечувани героични борби за своето освобождение от първите години на робството, та до своето освобождение и до днес.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПо-внимателното изучване на стари документи, спомени, албуми, архиви, надписи, вестници, списания и трудове ни убеждава твърдо, че не три-четири пъти е вдигал българският народ въстания, както се знае и учи в училище, а четиридесет пъти е грабвал сам оръжието да мери силите си с вековните тирани; не в един-два похода е участвал той, а в петдесет похода на чужди държави, стотина пъти се е надигал да се бори, да мъсти и мре за своята свобода.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИменно на тия героични борби на българина и българката е посветена настоящата книга. За тия въстания и опити за освобождение се знае от нашия народ много малко. Човек трябва да се рови не месеци, а години из стари документи, архиви, вестници и пр. трудове, за да научи нещо повече за тях.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЦялостен труд за тях ние нямаме. „Записките“ на Захари Стоянов, „Миналото\" на Стоян Заимов, „Историята на Априлското въстание\" на Димитър Т. Страшимиров засягат само въстанията през 1876 год. и почти нищо от старите опити. По-цялостни работи по този въпрос е статията на проф. В. Н. Златарски „Български въстания и опити за въстания до средата на XIX век“, печатана в сборник „България 1000 години\", София 1927 год., стр. 707-735 и статията на полк. Краев в сп. „Задружен труд“, г. II, кн. Х, XI и ХII, София 1904 г„ излязла и като отделен отпечатък; също така г. Христо Георгиев в сп. „Подофицерски журнал“ год. XI (1933) ни дава доста данни за някои въстания, но нито проф. Златарски, нито полк. Краев, нито г. Хр. Георгиев са изчерпали въпроса.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТе са останали далече зад поставената им задача, като говорят за много малък брой въстания и опити за освобождение, а за десетки други не споменават нито дума и те остават непознати дори с имената си на читателите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДа разработя тоя много малко засяган въпрос в нашата история, да дам нещо по-цялостно за вековните борби на българина и българката; да обхвана всички или почти всички въстания (понеже се откриват все нови и нови по документите и архивите, особено турските); не да ги изследвам и разработя основно и изчерпателно, това е голяма задача, а да ги направя популярни на по-широк кръг читатели; да заинтересувам наши общественици да изследват и изучат тия наши въстания и опити за освобождение, докато още се помнят по-добре спомените за повече от тях; да амбицирам някой мастит общественик да напише голям научен труд, какъвто заслужават хилядите именни и безименни наши борци от миналите векове, ето моята задача в настоящия труд.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАко аз мога да заинтересувам обществото, то ще зная, че съм си постигнал целта.\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eОт авторът, януари 1943 г.\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eАвтор: Йосиф Йосифов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2017\u003cbr\u003eБрой страници: 60\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786199065686\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855219269769,"sku":"BKBK0000724N","price":5.29,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/b-lgarski-v-stanija-i-opiti-za-osvobozhdenie-ot-tursko-igo-1393-1878.jpg?v=1589567822"},{"product_id":"knigi15250","title":"Ганчо Ценов. История на българите","description":"\u003cp\u003e\"Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eЗатова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не би изпълнил предназначението си, тъй като читателят няма да бъде в състояние да различи истинското от неистинското.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eЕдна българска история може само тогава да е полезна, ако тя е критична към източниците си. По тази причина реших да напиша такава и ще се чувствам щастлив, ако изложените от мене тука сведения биха окуражили читателите към по-подробно занимание с българската история.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eЛитературните ми източници са дадени в текста. Освен това използвах някои данни от: Swoboda, Griechische Geschichte; Koch, Römische Geschichte; Roth, Geschichte des Byzantinischen Reiches, (всичките три - в сборника Göschen; Иречек, История на българите; Бурмов, Българският църковен въпрос. За да се ориентира човек в старата история, е приложена и една карта.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eТози труд беше написан на бойното поле по време, когато фелдмаршал фон Макенсен начело на немските, българските и османските войски победоносно напредваше през румънските бойни полета, когато върховният главнокомандващ, генерал фон Белоу, отбраняваше при Черна вода родината ми от врага: техните имена, както и тези на генералите фон Галвиц и фон Винклер ще останат за вечен спомен на българите.\"\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eД-р Ганчо Цонев\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855219695753,"sku":"BKBK0000725N","price":6.08,"currency_code":"GBP","in_stock":false}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/gancho-cenov-istorija-na-b-lgarite.jpg?v=1589567824"},{"product_id":"carstvenik-ili-bjlgarska-istoriya-hristaki-pavlovich-meka","title":"Царственик, или Българска история","description":"\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eЦарственик или Българска история.\u003c\/strong\u003e Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eДраги читателю,\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТи държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на Христаки Павлович\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eЦАРСТВЕННИКЪ или ИСТОРIЯ БОЛГАРСКАЯ, която учи отъ где са Болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго попаднали изъ Мавробира Латинскаго, Баронiя, Iоанна Зонаря, Буефира Французского, Теофана Греческаго, Светого Евтимiя Терновскаго, Светаго Димитрiя Ростовскаго и другихъ летописцевъ собрана. ИЗДАНIЕ ПЕРВОЕ, Bolgarische Geschichte. У БУДИМУ, Писмены Кр. Свеучилишта Пештанскогъ, 1844.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен паметник на българската история, печатана преди „Кратка история“ на Добри Войников. Макар печатането на кожа да започва при Иван Шишман, то изчезва в тъмата на робството и се възражда в последното столетие на робството. В голямата си част книгата наподобява \u003cstrong\u003eИсторията на Паисий Хилендарски\u003c\/strong\u003e, но има и откъси, взети от Спиридон Габровски. Интересна е частта, описваща завземането на Балканския полуостров от турците, в която има доста подробности, липсващи в Паисиевата история.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv\u003e\u003cem\u003eОт издателя\u003c\/em\u003e\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv\u003e\u003cem\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv\u003e\u003cem\u003e10.12.2017\u003c\/em\u003e\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах, Германия\u003c\/em\u003e\u003c\/div\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e\n\u003cp\u003e‌\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Христаки Павлович\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 05-02-2018\u003cbr\u003eБрой страници: 76\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444018\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855415451785,"sku":"9786197444018","price":5.39,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/hristaki_pavlivich_1844.jpg?v=1589569049"},{"product_id":"zachatkite-na-bjlgarskata-istoriya-h-jonkov-vladikin-meka","title":"Зачатките на българската история","description":"\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eЗачатките на българската история.\u003c\/strong\u003e Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003eДраги читателю,\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТи държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на Х. Йонков-Владикин\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗачатките на българската история (Les Défenseurs de Troie e leur postérité), Цена 1 л. 50 ст., Отпечатани само 500 екземпляра, Т Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен, но забравен паметник на българската история. Нейното най-ценно качество е анализът на санскритския език, неговото сравняване с българския и изводите, до които достига авторът, а именно че тракийският език е езикът на първата религия и култура, възникнал е на Балканите и е разпространен в Персия и Индия като свещен език индозенд и санскрит, а чрез тракийските поселения на Италийския полуостров и чрез гръцките колонии там навлиза в латинския, а оттам в езиците на Западна Европа, „за да се върне на руската граница съвсем изопачен в първичната си родина“. Този ред на мисли е продължение от хитроумния анализ на езика ни, започнат от Г. С. Раковски. Книгата съдържа ценен речник на самскрито-български думи, съставен от автора. Като притурка са добавени от издателя и един кратък речник на Г. С. Раковски и един самскрито-руски речник, съставен от руският писател, философ и изследовател Сергей Николаевич Лазарев.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКнигата съдържа и някои реплики вън от езиковия и културно-исторически анализ, които не се съгласуват със съвременните достижения на българската историография. Те са коментирани от издателя с бележки под линия, маркирани с „БИ:“. Този недостатък ни най-малко не накърнява изключителната ценност на тази книга, която би могла да подтикне млади български учени да съставят пълен българо-самскритски речник.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПриятно четене!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eОт издателя\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e2.02.2018\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах, Германия\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e\n\u003cp\u003e‌\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Х. Йонков-Владикин\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 05-02-2018\u003cbr\u003eБрой страници: 138\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444001\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855415648393,"sku":"9786197444001","price":7.14,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/jonkov-vladikin.jpg?v=1589569051"},{"product_id":"bjlgarite-sa-po-stari-poselnici-na-trakiya-i-makedoniya-ot-slavyanite-istoricheski-izdirvaniya-vjz-osnova-na-pjrvoiztochnici-d-r-gancho-cenov-meka","title":"Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници)","description":"\u003cp\u003eБългарите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници). Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eОткъс\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eГрадът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в другия случай са действали по море. В първия случай те са излезли със своите кораби из Византия, тръгнали на север и отишли при Варна да нападат българите. Във втория случай те тръгнали на югозапад и дошли до Солун да оплячкосат българите. Къде са живели тогава българите? – Между Варна и Солун.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед горните факти твърдението, че българите са били една шепа хора, доведени от Аспарух откъм Урал и живеещи в негово време в един кът, при устието на Дунава, става безпредметно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБългарите са населявали Македония и Тракия и преди Аспарух. Те не са били една шепа хора, а един от най-многобройните европейски народи по онова време…‌\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Д-р Ганчо Ценов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 05-02-2018\u003cbr\u003eБрой страници: 78\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444032\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33855415943305,"sku":"BKBK0001251N","price":6.08,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/gantscho_tsenoff.jpg?v=1589569053"},{"product_id":"goti-ili-bjlgari-d-r-gancho-cenov-meka","title":"Готи или Българи. Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e(...) Значи, империята на Приам се е намирала между Фригия (Македония), Хелеспонта и Лесбос. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТези думи на \u003cstrong\u003eОмир\u003c\/strong\u003e нямат смисъл, ако се предположи, че \u003cstrong\u003eТроя\u003c\/strong\u003e се е намирала на азиатския бряг на Хелеспонта, защото между Лесбос, Хелспонта и Азиатска Фригия няма суша. Те придобиват смисъл, като си представим Фригия в Македония или Тракия. От това се вижда, че Троя е била една държава, т.е. страна, а не един град или крепост. Това става още по-ясно, ако се разгледат народите, които воюват на страната на троянците или които образуват държавата на Приам. (…)\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКогато се четат имената на горните народи, се вижда, че населяват земите от река Бистрица и Вардар до Хелеспонта. Така например \u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    дарданците живеят на горния Вардар и на Струма, \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    пеласгите по средния Вардар, където сега се намира Битоля, \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    пеоните по протежение на Струма, \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    траките и киконите в Тракия, недалеч от Мраморно море, след това\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    тези, живеещи по Аксий (долния Вардар), \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    халицоните по Струма, \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    меоните в Македония, \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli style=\"text-align: justify;\"\u003e    мизите в Мизия. \u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan style=\"text-align: justify;\"\u003eВсички тези народи са трако-македонски, а не азиатски народи. Значи, в Македония се е намирала Троя….\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan style=\"text-align: justify;\"\u003eАвтор: Д-р Ганчо Ценов\u003cbr\u003eИздателство: Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство\u003cbr\u003eГодина: 2018\u003cbr\u003eБрой страници: 270\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444094\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33856364576905,"sku":"9786197444094","price":10.79,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/goti-ili-balgari-kritichno-izsledvane-na-iztochnitsite-za-istoriyata-na-starite-skiti-traki-i-makedontsi.jpg?v=1589574872"},{"product_id":"knigi18418","title":"Български старини из Македония","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eОт \u003cstrong\u003eоктомври 1906 г.\u003c\/strong\u003e до \u003cstrong\u003eмарт 1908 г.\u003c\/strong\u003e пътувах из \u003cstrong\u003eМакедония\u003c\/strong\u003e с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКаквото ми се отдаде ново да издиря или известно вече да проверя, събрах след точен препис или фотографска снимка в предлагания сборник от литературни, исторически и етнографски паметници на българското население в Македония. В друга книга ще изложа своите пътни, битописни и археологически бележки. На всички лица, които ме улесниха в тежкото и опасно пътуване, както и на Българското книжовно дружество, което с готовност издаде това дело, изказвам дълбоката си благодарност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eСофия, 1908\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eЙордан Иванов\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eПредисловие на издателя\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eДраги читателю,\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТи държиш в ръцете си фототипното издание на книгата БЪЛГАРСКИ СТАРИНИ изъ МАКЕДОНИЯ събрани отъ Йордан Иванов, лекторъ въ Софийския университетъ, издадена от БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (по-късно БАН), СОФИЯ, Държавна печатница 1908.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ антикварните книжарници човек трябва да наброи много пари, за да я купи, ако въобще има това щастие. Фототипното ѝ издание служи за това, по-широк кръг от заинтересувани от нашата история хора да могат да я притежават. Тази книга, резултат на изключителното трудолюбие и интелигентност на автора си, съдържа уникални документи за българската история, много от които вече не съществуват, унищожени от политическите превратности на живота.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНека я съхраним за бъдещето на нашия народ, като и други издатели след мене я преиздават.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eОт издателя\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e1.3.2018\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах, Германия\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eАвтор: Йордан Иванов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2018\u003cbr\u003eБрой страници: 322\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444056\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33856600768649,"sku":"BKBK0003649N","price":12.67,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/balgarski-starini-iz-makedoniya.jpg?v=1589576044"},{"product_id":"proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov","title":"Произход на българите и прародината на славяните","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eБеше преди 23 години, когато за първи път се сблъсках с източници, от които се виждаше, че българите са се били населили в Тракия и Илирия преди славяните. Тъй като от това следва, че българите трябва да са трако-илирийци и че от това следва, че не е можело да е имало нашествие на източни варварски народи, то аз предприех изследване, за да узная какво е станало със старите трако-илирийци, гети, даки, скити и др. След дълги години работа стигнах до окончателния резултат, че днешните българи са преки наследници на тракоилирийците, а също така, че нахлуване на източни варварски народи наистина не е имало.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЗа съжаление, не можах сега да публикувам цялата си работа. В този том се представя само взаимоотношението на българите с трако-илирийците, римляните, гърците, келтите, скитите, германците и славяните. Преселението на народите, готската църква, Кирил и Методий и др. ще се разгледат в \"История на българите\", която ще последва скоро. Немският читател със сигурност ще забележи, че някои неща биха могли да се изразят по-добре, за което го моля за приятелска снизходителност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eИздателството Walter de Gruyter, в което са публикувани и работи, отиващи в противоположна посока, ме помоли да съобщя на това място, че то \"дава родина\" на моята работа, защото иска да остане вярно на традицията си да дава място на научните изследвания и да окуражава обсъждането на научни проблеми, а не защото е на едно мнение с мене, а именно по готския въпрос.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eБерлин, май 1930.\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eД-р Ганчо Ценов\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eАвтор: Д-р Ганчо Ценов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2018\u003cbr\u003eБрой страници: 392\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444100\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33856748585097,"sku":"9786197444100","price":17.89,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.jpg?v=1589576623"},{"product_id":"bylgarska-istoria-tom-2-485-668-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865","title":"Българска история - том 2 (485-668 г.)","description":"\u003cp\u003e„Българска история - том 2“ обхваща годините от 485 до 668 г. Автор на книгата е Гавраил Кръстевич, като настоящето първо издание е преписано на новобългарски от Николай Иванов Колев.\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eСъдържание\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e1. Балканите след 462 г.\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e1.1. Общ обзор на етнографското и политическо състояние, в което оставихме през 468 г. страните отсам и отвъд Дунава\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e1.2. Остроготи и визигети на Балканите. Аспар и синовете му, Теодорк Велики и Теодорих Триаров\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e1.3. Походът на Теодорих от Балканите към Италия. Теодорих Велики, крал на Италия\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e1.4. Българите зад Дунава при войните на Теодорих Велики\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e1.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 1\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e2. Войните на император Анастас с остроготите и с българите\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e2.1 Крупна победа на българите при река Зурта през 499 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e2.2. Войните с Теодорик за Сирмион. Мундо\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e2.3 Император Анастас издига Дългата стена срещу българите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e2.4 Шестгодишната войната на Виталиан с Анастас за православието\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e2.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 2\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e3. Първи появявания на българите в Европа под това си собствено име\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e3.1. Моисей Хоренски за българите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e3.2 Аорси и сираки\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e3.3 Трите войни между българи и лангобарди\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e3.4 Отношенията на Теодорих Велики и император Зинон\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e3.5 Войната на остроготите с българите през 845 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e3.6 Теодорих побеждава Одоакър. Теодорих Велики – крал на Италия\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e4. Първи войни на самите българи през Дунав на територията на Източната римска империя\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e4.1 Войната на река Зурта през 499 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e4.2. Набези през 502 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e4.3. Войната с Мундо и остроготите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e5. Последвалите български и в същото време славянски войни през Дунава\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e5.1. Произходът на Юстин и Юстиниан\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.2. Славяни\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.3. Кои от хуните са българите?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.4. Царица Войе, съюзница на Юстиниан\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.5. Опит за християнизиране на хуните\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.6. Набези на българи и славяни в Източната римска империя\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.7. Вяра, управление и обичаи на славяните\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.8. Мунд - илирийски княз\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.9. Римската охрана на Дунава\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.10. Патрицият Чита воюва с българи на река Янтра през 535 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.11. Български войски на Балканите през 538, 539, 540, 544 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.12. Неуспешно славянско нашествие през 549 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.13. Любопитната история на псевдо Хилвудий\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.14. Славянски нашествия през 547-550 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.15. Интригите на Юстиниан, граждански войни между кутургури и утургури през 546-559 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.16. Хунски набег в Тракия през 551 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.17. Славянски набег в Илирия през 551 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e5.18. Как се пренесе тайната за производство на коприна от Китай в Константинопол?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e6. Аваро-българският съюз 558-619 г.\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e6.1. Огори, хуни, вари\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.2.  Как хуни и вари бяха наречени авари?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.3.  Походът на кутригурите начело със Заберган през 558 г. до \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЦариград, Херсонес и Термопилите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.4. Авари побеждават утигури, зали, савири и анти. Кутригурите \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eстават съюзници на аварите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.5. Хуни стигат до Одесопол при Варна в 562 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.6. Аварско посланичество в Цариград\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.7. Аварската война с франките през 562 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.8.  Второ аварско посланичество в Цариград през 565 г. Начало на изнудването на Източната римска империя\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.9. Втора аварската война с франките през 566 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.10. Политиката на Боян спрямо лангобарди и гепиди, унищожаване \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eна гепидската държава през 568 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.11.  Изселване на лангобардите в Италия през 568 г. заедно с гепиди, българи, сармати, панонци, суави, норици и други\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.12. Неуспешни преговори за предаване на Сирмион на аварите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.13. 10 000 кутригури опустошават Далмация\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.14. Нови преговори за Сирмион\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.15. Първа успешна война на аварите през 579 с Източната римска империя. Мирен договор\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.16. Поява на турците на историческата сцена в Европа\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.17. Утигури, като поданици на турците, завземат Кримския Босфор \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eпрез 576 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.18.  100 000 славяни нахлуват в Източната римска империя през \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e578 г. и влизат в Елада. Империята отговаря, изпращайки 60 000 \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eаварски конници в славянските земи отвъд Дунава\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.19. Аварите превземат Сирмион през 579 – 573 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.20. Аварите отново изнудват Източната римска империя, превземат Сингидон и стигат до Анхиало през 583 г. Мирен договор срещу огромен данък\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.21. Славяни нахлуват до Дългите стени и биват отблъснати от Коментиол през 584 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.22. Нова аварска война 586-587 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.23. Славяни през 588 г. покоряват Тесалия, Елада, Атика, Еноиа и Пелопонес и изтребвайки жителите, се заселват там\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.24. Край на войната между Източната римска империя и Персия през 591 г., прехвърляне на азиатските войски в Европа\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.25. Славяни обсаждат Сингидон през 592 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.26. Нова аварска война през 593 г. в Мизия и Тракия. Чрез хитростта на Маврикий аварите се оттеглят\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.27. Война на Източната римска империя със славяните отвъд Дунава през 593 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.28. Бунт на римските войници през 594 и 595 г. Римляните предават славянските си пленници на аварите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.29. Славяни грабят империята през 595 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.30. Българите побеждават римски легион на река Янтра през 596 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.31. Нова война на ромеите със славяните отвъд Дунава през 497 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.32. Българи завладяват Сингидон (Белград) през 597 г., след което \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eбиват отблъснати от града\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.33. Авари завземат 40 крепости в Далмация през 598 или 599 г., но загубват заграбеното\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.34. Аварите изпращат храни на римската армия при Томи за Великден през 600 г. Двете войски се разотиват мирно.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.35. Император Маврикий предава непокорната си войска на аварите през 600 г. и сключва мирен договор в Дризипера\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.36. Ответен удар на Римската империя. Крупно поражение за аварите на река Тиса\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.37. Нова война между ромеи и славяни през 602 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.38. Бунт на ромейската войска, провъзгласяване на Фока за император през 602 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.39. Ираклий сваля Фока и става император през 610 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.40. Хунската аристокрация приема християнството в Цариград \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eпрез 619 г. Съюзът на Ираклий с хуните\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.41. Неуспешното покушението на аварите през 619 г. срещу император Ираклий. Аварите се връщат с огромна плячка в страната си\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.42. Мир между Ираклий и Боян през 620 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.43. Войната на Ираклий срещу персийците от 622 до 627 г. Пълен разгром на Персия    201\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.44. Последната обсада на аваро-българския съюз срещу Цариград\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.45. Славяни\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.46. Славяните въстават начело със Само срещу аварите през 623 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.47. Смъртта на Боян. Неуспешно въстание на българите в Панония срещу аварите през 630 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.48.  Идването на хървати на Балканите през 623-630 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.49. Идването на сърби на Балканите след 630 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e6.50. Българите в Панония начело с Куврат въстават и се \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eосвобождават от зависимостта на аварите през 634 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e7. Животът на Мохамед, същност на исляма\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e7.1. Арабия. Идолопоклонничество при арабите. Град Мека\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.2. Раждане на Мохамед, младост\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.3. Женитба с Хадица\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.4. Легендата за възникване на Корана\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.5. Пророк, първи проповеди. Изпъждане от Мека\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.6. Преследване на исляма. Мохамедовото побягване от Мека в Медина. 16 юли 622 - начало на мюсюлманското летоброене\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.7. Начало на вечната кървава разправа с друговерците \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.8. Идолопоклонниците си отмъщават\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.9. Мохамеданите избиват най-богатите и най-силните евреи в Арабия и Мохамед заграбва имуществото им. Покоряване на останалите племена около Медина, ханатската и корадийската война\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.10. 700 врагове на Мохамед закопани живи на площада в Медина. Вероломното убийство на Салам.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.11. Завръщане в Мека през 628 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.12. 48-та глава на Корана под име „Завоевание“ и вечната война срещу неверниците. Бедуините разпространяват исляма със сабите си\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.13. Смъртта на Мохамед\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.14. Наследниците на Мохамед, раздори, сунити (турци и араби) и шиити (персийци)\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.15. Същност на ислямската вяра, съдържание на Корана\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.16. Догмите на исляма\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e7.17. Правилата на исляма\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e8. Кроват и синовете му\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e8.1. Хазари\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e8.2. Българи на река Волга\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e8.3. Волжките българи приемат исляма през 922 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e8.4.  Войните на руси и българи на Волга\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e8.5. Монголците завоюват Волжка България през 1232 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e8.6. Русите завладяват Волжка България през 1590 г.\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Гаврил Кръстевич\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 278\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444111\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33856990740617,"sku":"BKBK0004494N","price":11.91,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/bgistoriya-gutan.jpg?v=1589578442"},{"product_id":"knigi19900","title":"Как да управляваме (Гаврил Кръстевич)","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПисмото на патриарх Фотий до княз Борис; Наръчник за политици и мениджъри. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eДраги читателю,\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eОколо \u003cstrong\u003e860 година княз Борис\u003c\/strong\u003e започва крупно преобразуване на държавата си, въвеждайки християнството като държавна религия и създавайки всеобща образователна система за народа си, съществено повлияла на културата не само на нашия народ, но и на цялата славянска общност. В хода на това дело той се обръща както към \u003cstrong\u003eпапа Николай\u003c\/strong\u003e в Рим, така и към \u003cstrong\u003eпатриарх Фотий\u003c\/strong\u003e в Константинопол за различни съвети, свързани християнските догми и норми на живот.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ отговора на папа Николай виждаме главно ценни сведения относно някои исторически факти за времето на княз Борис, но в нравствено отношение някои от съветите на папата са просто съмнителни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eПървата част\u003c\/strong\u003e на писмото на патриарх Фотий е свързана с разясняване на формулата на вярата и решенията на седемте вселенски събора, които заедно със Светото писание са същината на източноправославното християнство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eПатриарх Фотий\u003c\/strong\u003e изпраща на \u003cstrong\u003eкняз Борис\u003c\/strong\u003e във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и като тънък познавач на човешката психология, на колективната психология и взаимодействието ѝ с действията и с излъчваната от тези действия информация на управляващия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПисмото е писано вероятно след 866 г. и представлява едно голямо достижение на философската мисъл в Източната римска империя. \u003cstrong\u003eКръстевич\u003c\/strong\u003e е тънък познавач на гръцкия език на патриарх Фотий и ни е предал един чудесен превод в своя архив.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТози превод е направен вероятно преди 1865 г. и, доколкото ми е известно, не е публикуван досега под името на Кръстевич. Поради това, че напътствията на Фотий, вероятно поради неизменността на човешкия характер, не са загубили своята нравствена стойност и до днес, след повече от едно хилядолетие, ние ги публикуваме отделно, за да могат онези читатели, които няма да си купят том 3 на новоиздадената история на Кръстевич, но имат интерес към това писмо да се запознаят с него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eОт издателя\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eАвтор: Гаврил Кръстевич\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 16-05-2019\u003cbr\u003eБрой страници: 40\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444148\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33857472069769,"sku":"BKBK0004861N","price":3.55,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/kak-da-upravlyavame-gavril-krastevich.jpg?v=1589579781"},{"product_id":"knigi19901","title":"Българска история - том 3 (668-1041 г.)","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003e„Българска история - том 3“\u003c\/strong\u003e обхваща годините от 668 до 1041 г. Автор на книгата е Гавраил Кръстевич, като настоящето първо издание е преписано на новобългарски от Николай Иванов Колев.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eАвтор: Гаврил Кръстевич\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 16-05-2019\u003cbr\u003eБрой страници: 460\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444124\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33857478623369,"sku":"BKBK0004862N","price":15.2,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/balgarska-istoriya-tom-3-668-1041-g.jpg?v=1589579783"},{"product_id":"knigi19902","title":"Животът на Мохамед, същност на исляма","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003e„Животът на Мохамед - същност на исляма“\u003c\/strong\u003e представлява ръкопис, написан преди 1865 г. Съдържа препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език от Николай Иванов Колев.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e„Като член на \u003cstrong\u003eВърховния съдебен съвет\u003c\/strong\u003e на \u003cstrong\u003eОсманската империя\u003c\/strong\u003e българинът \u003cstrong\u003eКръстевич\u003c\/strong\u003e е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция?\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПо тази причина в \u003cstrong\u003eТом 2\u003c\/strong\u003e на своята история той излага \u003cstrong\u003eисторията на Мохамед\u003c\/strong\u003e и \u003cstrong\u003eсъщността на исляма\u003c\/strong\u003e по един изключително прагматичен начин без идеологически опит за индоктриниране. Тази глава се чете като работни бележки на съдията за кои случаи къде да погледне в Корана, за да отсъди спрямо него, ако това се изисква от него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТъй като този му исторически трактат не е загубил стойността си и до днес, то ние публикуваме в тази брошура извадката от Том 2, с цел онези читатели, които искат да се запознаят с исляма от един непредубеден автор и изключителен познавач на материята, да направят това.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eОт издателя\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eСъдържание:\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003eАрабия. Идолопоклонничество при арабите. Град Мека\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eРаждане на Мохамед, младост\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЖенитба с Хадица\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЛегендата за възникване на Корана\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПророк, първи проповеди. Изпъждане от Мека\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПреследване на исляма. Мохамедовото побягване от Мека в Медина. 16 юли 622 - начало на мюсюлманското летоброене Начало на вечната кървава разправа с друговерците Идолопоклонниците си отмъщават\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eМохамеданите избиват най-богатите и най-силните евреи в Арабия и Мохамед заграбва имуществото им. Покоряване на останалите племена около Медина, ханатската и корадийската война 700 врагове на Мохамед закопани живи на площада в Медина. Вероломното убийство на Салам.\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗавръщане в Мека през 628 г.\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e48-та глава на Корана под име „Завоевание“ и вечната война срещу неверниците. Бедуините разпространяват исляма със сабите си Смъртта на Мохамед\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eНаследниците на Мохамед, раздори, сунити (турци и араби) и шиити (персийци)\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСъщност на ислямската вяра, съдържание на Корана Догмите на исляма Правилата на исляма\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Гаврил Кръстевич\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 16-05-2019\u003cbr\u003eБрой страници: 60\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444131\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33857485275273,"sku":"BKBK0004863N","price":4.56,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/zhivotat-na-mohamed-sashtnost-na-islyama.jpg?v=1589579785"},{"product_id":"kubrat-nikolaj-ivanov-kolev-meka-1","title":"Кубрат. Исторически роман с приложение","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКубрат е една от най-обаятелните личности в българската история.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eОще от 165 година след Христа Българската държава, намираща се на север от Дунава, воюва с Римската империя в съюз с други народи. Това води до масивно населване на Балканския полуостров с българи и участието им в културния, политически и стопанския живот на Византия. През шести-седми век едни българи са ударната сила на аварската държава, други са наемни войници федерати на Източноримската империя, трети отстояват независимостта си срещу тюрки, перси, византийци, анти и авари. От Персия до Франкония и от горното течение на Днепър до Беломорска Тракия и Адриа има български войски и българско население.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eКнигата е едно увлекателно четиво, което още от самото си началото ще Ви увлече във вихъра на бурното юношество на изключително интелигентния Кубрат, израсъл в императорския дворец в Константинопол и неговото развитие до велик владетел. Книгата ще Ви разкрие плодовете на рядкото мъжко приятелство между бъдещия владетел на Велика България Кубрат и бъдещия император на Византия Ираклий. А тези плодове не са нищо по-малко от обединението на всички българи към Велика България, откъсване от аварското господство, независимост на всички балкански българи, успешно противопоставяне на тюрки и перси и организираното разширение на българската държава на юг от Дунава, което той сам започва и което завършват неговите синове. Книгата завършва със завладяването на Солун и успешните военни действия на Кубер и Аспарух срещу Юстиниан II по брега на Бяло море. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЧитателят с лекота, без да се рови в историческите анали, ще узнае кои са огорите, хуните, варите, а-варите, байо-варите, утигурите, кутригурите и какво общо имат те с българския народ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНо най-интересното в този исторически роман е, че неговият скелет е основан на сведенията на множество стари автори, които ако любопитният читател желае, може сам да провери в книгата \u003cstrong\u003eБългарска история до XII век през погледа на старите автори“\u003c\/strong\u003e, написана от същият автор, част от които са дадени тук като приложение. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003eСъдържание: \u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003eХиподрумът\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСпорът\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАриани и гърци\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eДоговор между приятели \u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eМартина\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЯрето\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗавръщането\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПантикапея\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКозарите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСабина\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПосещение в Константинопол\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПокушението\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПървият удар срещу аварите\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eТриумфът на Ираклий\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eБал Цок\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСмъртта на Кубрат\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАлцек се изселва в Италия\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКубер\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАспарух\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eВойната на Бяло море\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eМаврисея\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСмъртта на Аспарух\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\n\u003cem\u003eПриложение\u003c\/em\u003e: Сведения на старите автори за Кубрат\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cdiv style=\"text-align: justify;\"\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 170\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444155\u003cbr\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33857759412361,"sku":"BKBK0005079N","price":8.75,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/kubrat-istoricheski-roman-s-prilozhenie.jpg?v=1589581876"},{"product_id":"knigi20294","title":"България в образите на Феликс Каниц","description":"\u003cblockquote\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eДраги читателю,\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eКогато изследователите на \u003cstrong\u003eпросветена Европа\u003c\/strong\u003e в 19 век се устремяват към неизвестни краища на земята с цел да ги изучат, картират, документират и представят на цивилизования свят, \u003cstrong\u003eАлександър фон Хумболт\u003c\/strong\u003e се отправя към Южна Америка, а \u003cstrong\u003eФеликс Каниц\u003c\/strong\u003e се отправя към забравената от света България, поробена от турците. Каниц пристига на Балканите с неизчерпаема енергия, с горящото любопитство на географ, историк, геолог, пътешественик и блестящ художник.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eПътеписите\u003c\/strong\u003e му са издадени първо на немски, а след големия им успех, на френски и руски. У нас преводът от немски на тритомника му е издаван за последен път през 1996 г.: Феликс Каниц, Дунавска България и Балканът, Борина, Второ преработено издание, Том 1, 2 и 3, 1996, София. Трудовете му са една от най-красивите и изчерпателни документации на природата на България, на архитектурата и бита на българина около Освободителната война.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eДали красивите литографии, скици, карти и акварели се допълват от красиви прецизни и възторжени пътеписи, или картините допълват пътеписите, прецени сам от тази кратка извадка от цялото му творчество направена през 1939 г. от \u003cstrong\u003eСтоян Романски\u003c\/strong\u003e. Дори в тази кратка извадка от огромния му труд, ти, драги читателю, ще откриеш едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eАвтор: Стоян Романски\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 226\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444162\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33857791819913,"sku":"BKBK0005180N","price":10.13,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/balgariya_v_obrazite_na_feliks_kanits_1561619642_0.jpg?v=1589582155"},{"product_id":"obezbylgariavaneto-na-zapadna-trakia-1919-1924-atanas-spasov-razbojnikov","title":"Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eКнигата „Обезбългаряването на Западна Тракия“ съдържа три отдела.\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЗа първите два отдела е изложено накратко договорното и народностно положение на Западна Тракия и изгонването на българите  от тая българска област. Третият отдел съдържа показания на западнотракийски българи, изгонени от родните им огнища.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПовече от показанията съм  събрал през месеците юли и август 1924 год. на гара Свиленград и на пясъците на р. Арда край  Кърджали, където по онова време пристигаха измъчени и оголени нашите бежанци. Оттогава са и поместените в книгата снимки.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПрез същото време са разпитани и някои бежанци в Пловдив и в Асеновград. В тази анкета ценно бях подпомогнат от известните наши тракийски дейци Димитър М. Дяков и Аргир Кузов.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПри разни случаи, след 1924 год., части от анкетата бяха връчвани на видни европейски общественици, като Вандервелд и други. Макар анкетата да е само едно бледо и непълно представяне на страданията и изгонването на западнотракийските българи, мисля, че тя все ще ни даде една картина за тежкото близко минало и ще бъде полезна ва днешното време.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eАвтор: Атанас Спасов Разбойников\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 144\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444179\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858000945289,"sku":"BKBK0005686N","price":6.08,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/obezbylgaryavaneto-na-zapadna-trakiya-razbojnikov-guta-n.jpg?v=1589583703"},{"product_id":"uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite","title":"Ураган над Балканите. Тракийските императори и българите","description":"\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eТракийските императори и българите\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cem\u003eИсторически роман с приложение: Сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТази книга по увлекателен начин ще ви пренесе в атмосферата на онези времена, за да ви даде отговори на всички тези въпроси и вероятно да провокира много други. В притурката са дадени онези сведения на старите автори достигнали до нас, на които е построен този роман.\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003eКъде българската войска унищожава 15-хилядна ромейска армия през 499?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКаква е причината за тази война?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо българските пълководци Мундо, внук на Атила, и Сабиниан, син на Сабиниан Магнус, воюват с български войски помежду си през 503 за град Сирмиум?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКаква е ролята на Теодориховите готи в тази война?\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСрещу кой народ е построена Дългата стена на Цариград от император Анастасий 505-512?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо Виталиан с 60 000 българи води война срещу Източноримската империя от 512 до 520 и защо я прекратява?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо император Анастасий плаща данък на българския кан Драг?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКой изгори българската църква „Света София“, построена от Констанин Велики в Цариград и защо?Защо великият император Юстиниан плаща данък на българския кан Борис?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо Юстиниан построи на мястото на изгорената стара църква най-великия паметник на източното християнство - Хагиа Софиа?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо българите кутригури, водени от Заберган, опустошават европейската част на Източноримската империя?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКога българите трайно заемат Балканските земи до Елада?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЗащо Юстиниан учреди самостоятелност на българската църква със закон през 545?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКакви са причина за съюза между българи и авари и за неговото разтрогване?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКой доведе славяните на Балканите и кога? \u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКога Куберовите българи се връщат от Панония на Балканите, в земите на своите прастари тракийски деди?\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 232\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444193\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858046787721,"sku":"BKBK0005754N","price":12.24,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/uragan-nad-balkanite-nikolai-kolev-guta-n-9786197444193.jpg?v=1589583940"},{"product_id":"kuchkarite-v-borisovata-gradinanikolaj-ivanov-kolevtvjrda","title":"Кучкарите в Борисовата градина","description":"\u003cp\u003eРоман за турбулентния живот на млади хора в София, които, когато имат време се събират в Борисовата градина заради своите кучета и които неусетно стават част от живота на другия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъдържание:\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv\u003e\n\u003cdiv\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003eСофийски таксита 3\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eКазуса 14\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСъдията Стойчев 18\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПредставлението 22\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eМарин 24\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПанчаревското езеро 26\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eДелото 29\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eСватбата 34\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eЦариград 42\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eДългата стена 48\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eПак в София 55\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eВаньо 72\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eБогдан Младенов 76\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eАмериканците 85\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eИталианците 100\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eРуснаците 104\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eБаварецът 116\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eОще една българка 121\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003eБожи гроб 125\u003cbr\u003e\n\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАвтор: Николай Иванов Колев\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 23-09-2019\u003cbr\u003eБрой страници: 132\u003cbr\u003eКорица: Твърда\u003cbr\u003eISBN: 9786197444209\u003cbr\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858047213705,"sku":"BKBK0005755N","price":11.65,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/ku4karite-v-borisovata-gradina-nikolai-ivanov-kolev-guta-n-9786197444209.jpg?v=1589583942"},{"product_id":"istoria-vo-kratce-o-bolgarskom-narode-slovenskom-spiridon-gabrovski","title":"История во кратце о болгарском народе словенском","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНа когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше (за това). И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов – Мосох – произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз: обаче някои не се съгласяват; едни (казват), че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други (казват че) от Догорм, брата на Рифат; а трети (казват че) от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eА в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 (986 преди Христа) и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая (земя) Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик . А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 (=723 преди Христа), се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя ; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе (земята) на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга – болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите – серби. Всички тези народи са иллирически.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЗа това свидетелстват древните летописи: „Буфиер франзиский, георграф , говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик сега се зове Славония“. И пак Бароний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика , сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарский посред Болгария. И пак унгарския летопис говори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че илириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТук Скарг отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: „даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми, за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, като че и са се заселили в Тракия близо до Константинопол и гърци и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи, не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски чешки, руски, словенски, болгарски, харватски, далматски и прочие. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПонеже немците и до сега наричат чехите „бенами“, и това е името на техния вожд – Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имаше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга – от нея (са произлезли) волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни дето се умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря , дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои, (полстии) предели; и съседство имаме с тях“. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТова пише Скарг.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвтор: Спиридон Габровски\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 150\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444216\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858229764233,"sku":"BKBK0006032N","price":7.09,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/spiridon-bgkniga.jpg?v=1589584768"},{"product_id":"knigi21605","title":"(Обезбългаряването на) Oдринска Tракия","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eОдринско е най-слабо изученият край от българските области. Както вниманието на Екзархията, така и онова на нашите учени, бе обърнато досега главно върху Македония. И затова този край остана слабо познат на нашето общество. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eС тая си работа, която в съкратена форма – като сказка – прочетох на 2 март т. г. в аудитория 45 на Софийския университет от името на географското дружество, аз се стремя да запълня тая празнота; постарах се да събера сведения за историята, етнографията, революционните борби и борбите за църковна и училищна независимост на българите от Одринска Тракия; да приведа доказателства, че тая област е българска, че българското население в тоя край е участвало наравно с другите българи в градежа на историческия и на културния живот на България, което му дава правото да иска да бъде политически господар над родната си земя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПолзвам се случая да благодаря на господата проф. Златарски и Б. Цонев, на д-р Н. Михов, на директорите на Народната библиотека и Народния етнографски музей, на техните помощници, на бившите революционери Я. Попов, Д. Ташев, Д. Янков, Г. Калоянов, както и на всички лица, които ми дадоха съдействие при събиране на сведенията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: right;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eСофия, март 1919 г.\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: left;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eАвтор: Димитър поп Николов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 2019\u003cbr\u003eБрой страници: 128\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444223\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858335309961,"sku":"9786197444223","price":5.07,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/odrinska-trakia_bgkniga.jpg?v=1589585339"},{"product_id":"knigi21765","title":"Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eУважаеми читателю,\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов, излязла през 1940 г. Книгата е издадена в България 40 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eТази книга е забранена в България след 1944. Доказателството за това е „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно XII-то постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 год. публикуван в Държавен вестник, бр. 225-1944 г.“, издаден от Министерството на пропагандата в Наредба № 10. Този списък започва така: „Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д.В. бр. 225 1944 г.) изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където се намират те, и т.н. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eДокументът е подписан от Министър Д. Казасов. Копието, сверено с оригинала, е подписано от Началник на административния отдел Тр. Трифонов. В този списък, състоящ се от 701 книги, под № 481 е посочена книгата Ценов, д-р Ганчо, Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното постоянство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНека отбележим, че даже и в смисъла на този документ книгата не би следвало да се цензурира. Именно след като фашистите в Германия се укрепиха във властта около 1935 г., Ценов престава да публикува в Германия. Защо? Германската доктрина по това време е „готите са германци“ и всички поселения на готите са германски. Така например Крим е трябвало да бъде превзет и наречен Готенланд, Одеса трябвало да бъде преименувана на Теодорихщат и т.н.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eСлед 40-годишен напрегнат научен труд изключително начетеният и интелигентен български историк Ценов стига до извода, диктуван от древните ръкописи, че готите са гети, гетите са стар тракийски народ и че от тези гети-готи възникват множество средно- и източноевропейски държави, най-древната от които е България. Това фактически отрича всякакви „исторически обосновани“ претенциите на немските фашисти за притежание на славянските територии.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eСега виждаш, драги читателю, защо той престава да публикува в Германия, след като фашистите се укрепват във властта там.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eИ в този именно „фашизъм“ Ценов е обвинен от току-що инсталирания просъветски комунистически режим в България и книгите му са забранени за четене от тези, за които са написани?!\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eНека да не забравяме кошмара на тази цензура и последствията за нашата наука и национално самосъзнание, но и да престанем да недоволстваме непрекъснато, ругаейки „световния заговор“ срещу България или кого ли не, а всеки да направи онова, което може, щото укриваното в миналото познание по каквато и да е причина да стигне до нашите сънародници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ този смисъл нека се запознаем с най-зрелия и последен творчески труд на д-р Ганчо Ценов.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЗа щастие миналата година тази книга беше преиздадена фототипно от издателство Хелиопол, а сега я получаваш, драги читателю, преписана на съвременен български език.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e15 ноември 2019\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eХерцогенаурах\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eГермания\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eАвтор: Ганчо Ценов\u003cbr\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr\u003eГодина: 27-11-2019\u003cbr\u003eБрой страници: 202\u003cbr\u003eКорица: Мека\u003cbr\u003eISBN: 9786197444230\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858414248073,"sku":"BKBK0006315N","price":10.59,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/tsenoff-7_bgkniga.jpg?v=1589585746"},{"product_id":"knigi22045","title":"Зографска българска история","description":"\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eЗографска българска история, Преписана през 1785 г. от монах Яков, в параклиса Св. Апостоли, Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев.\u003c\/p\u003e\n\u003cblockquote\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eУважаеми читателю,\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eВ ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски , виждаме, че тези наши възрожденци „са черпили, но всеки по своему от някои общи извори.\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eСъпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки сведения, които намирам единствено и само в нея. Например отбелязва се, че княз Кардан, или Кардам, е дошъл на власт на 70-годишна възраст. Тъй като знаем колко години е бил на власт от други автори и годината на смъртта му, то ние можем да определим благодарение на този документ годината на раждането му. Същото е и със сведението, че след завладяването на Самуиловата държава византийците са завзели хиляди „железа“, т.е. железни ризници, които „служели на владетелите с облечените в тях войници да разбиват фланговете на враговете“. От това разбираме технологичния напредък на нашата армия по това време, водил до множество победи. Удивително е сведението за императорите на Източната римска империя, които са били, забележете, българи: „Максим, мъченик от Андрианопол, Юстин Цариградски от Андрианопол, Юстиниан Велики от Охрид, Юстин Сестринич (сестрино чедо) на Юстиниан, Юстин Млади от Охрид“ и др.Заслугата да четем този документ днес е на Раковски, който пръв съобщава за него, и на големия български учен Йордан Иванов, който го печата за пръв път на стар правопис.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПод линията на настоящия препис има множество пояснителни бележки, означени с източник Колев, последвано от номер на страница. В случая става дума за изчерпателна сбирка на тематично подредени текстове на стари автори, публикувана в „Българска история до XII век през погледа на старите автори”, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр., от които 101 цветни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eСъс съкращенията ГИБИ и ЛИБИ са означени изданията на Българската академия на науките Гръцки и Латински източници за българската история, следвани от номера на тома и номера на страницата, например ЛИБИ 3, 241.\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: justify;\"\u003eПряко датиране в текста на Зографската история на българските владетели няма, но има сведения за времето на царуването на онези източноримски императори, с които се застъпва тяхното царуване. Това е добър ориентир във времето и по тази причина в коментари са дадени годините на царуването на съответните императори.Драги читателю, надявам се този документ да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература. \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: right;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003e15 януари 2020\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: right;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eд-р Николай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: right;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: right;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eГермания\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: left;\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eАвтор: Йордан Иванов\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eИздателство: Гута-Н\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eГодина: 2020\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eБрой страници: 48\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eКорица: Мека\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003eISBN: 9786197444254\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-align: left;\" data-mce-style=\"text-align: left;\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003c\/blockquote\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":33858497151113,"sku":"BKBK0006545N","price":5.07,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/zografskabalgarskaistoria_cover.jpg?v=1589586426"},{"product_id":"kulturno-politicheskata-sadba-na-makedoniya-i-moravsko","title":"Културно-политическата съдба на Македония и Моравско","description":"\u003ch2\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eКултурно-политическата съдба на Македония и Моравско, представена от Цано Лазаров\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eКултурно-политическата съдба на Македония и Моравско, Цано Лазаров. Второ издание 2021.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eПърво издание: 1942, Скопие;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eВторо издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cem\u003e...Пропагандата започва да работи за настаняване на сръбски учители и откриване на сръбски училища. Докато българските училища били откривани с непосредственото участие на самото население, сръбската пропаганда не само не намирала подкрепа за откриване на училища, но е срещала голям отпор от страна на населението. Този отпор се дава навсякъде в Македония и Моравско. Тъкмо охридчани водели най-отчаяна борба с гръцкия владика, в Охрид пристигнали двама сръбски учители, пратени от сръбската пропаганда. Населението ги изгонило, като им заявило, че в Охрид няма сърби, а има само българи. Изоставеният от паството си скопски владика Паисий, се опитал да прави сръбска партия в Скопие. Разбира се, безрезултатно. Сръбската пропаганда, обаче, не спира.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eЦано Лазаров; Препис: д-р Николай Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444469\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e50\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39396060430473,"sku":"9786197444469","price":4.81,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/kulturno-politicheskata-sydba-na-makedonia-i-moravsko.jpg?v=1621701794"},{"product_id":"sachineniya-hristo-botyov","title":"Съчинения - Христо Ботйов","description":"\u003ch2 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eСпециално издание на съвременен български език на „Съчиненията на Христо Ботйов в нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров“\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e„Пълното издание на Ботйовото творчество е подготвено от образованата в Австрия и Швейцария дъщеря на Ботйов, Иванка, и предадено в печатницата. Когато книгата излиза през 1907 г. Иванка е споходена от ранна смърт и не успява да я види напечатана. До ден днешен тази книга не е преиздавана в пълния си обем и ти, драги читателю, имаш възможност с това издание да наваксаш загубеното.“\u003c\/em\u003e, д-р \u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch2\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПопъленете Вашата библиотека с изданието за ценители, събрало съчиненията на Христо Ботев\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eИздадени в София през 1907 г. от Държавна печатница, съчиненията на Христо Ботев достигат отново днес при нас в препис от  д-р Николай Иванов Колев.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПредговор на издателя\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКогато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания , правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНие честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес вече малцина биха си представили душевността на Ботйов и величието на онова, което той ни остави.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eА това не са само вълнуващите стихотворения, които научаваме наизуст във възраст, в която не можем да почувстваме с разума си тяхната енергия и дълбок смисъл, а когато вече сме в състояние, сме улисани от ежедневните си грижи, които смятаме за най-важни, забравяйки, че най-важното за човека е да живее свободен.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПълното издание на Ботйовото творчество е подготвено от образованата в Австрия и Швейцария дъщеря на Ботйов, Иванка, и предадено в печатницата. Когато книгата излиза през 1907 г. Иванка е споходена от ранна смърт и не успява да я види напечатана. До ден днешен тази книга не е преиздавана в пълния си обем и ти, драги читателю, имаш възможност с това издание да наваксаш загубеното.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЦялостното творчество на Ботйов ни разкрива един изключително образован човек, който е наясно с деятелите на Просвещението във Франция, Германия и Русия и техните трудове, който е наясно с историческите събития в негово време в Европа – войната за независимост на Гарибалди, Парижката комуна, нейното извращаване в диктатура, реставрацията на монархията и установяване в края на краищата на републиканско конституционно управление, който е наясно с всички политически събития и стремления на балканските народи за свобода, който е виждал и имперските лапи, протягащи се към техните вратове.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eБотйов смята, че замяната на турския султан с руския цар няма въобще да измени положението на народа и съществено прозрение в него е, че националната независимост трябва да бъде съчетана и със социална справедливост. Това личи от убийствената критика, на която са подложени не само турските дерибеи и издеватили над народа ни, но и оная част от чорбаджийството и гръцкото, и българско духовенство, която се е превърнала в оръдие на османското потисничество. Нескрито е отвращението му към израждането на идеите на Парижката комуна, превръщането ѝ в Якобинска диктатура и възторга му от решението на френския сенат за установяване на република, последвало реставрацията на монархия. Това се вижда и в отношението му към сръбската скупщина, в която той вижда по-добър изразител на волята на народа, отколкото в монарха.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПишейки за издевателствата на руските казаци над емигриралите в Бесарабия българи, душата му кърви не по-малко, отколкото, когато пише за издевателствата на турците в България.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eБезценен в неговата публицистика е анализът на политическото състояние на Румъния, млада Сърби, Босна, Черна гора и Гърция. С анализа си той търси отговор на въпроса: \u003cem\u003eима ли възможност да се създаде федерация на южните славяни, която със своя брой на население и природни ресурси да е в състояние самостоятелно да се защити срещу всеки агресор и която да е в състояние да гарантира свободно развитие на своите граждани.\u003c\/em\u003e Тънките му познания по състоянието на този въпрос още тогава го водят до изводи, които и днес имат своята актуалност.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗа Румъния той с болка констатира уволняването от държавни постово на етническите българи, които са не по-малко свободолюбиви и родолюбци, отколкото своите влашки съграждани. Целта на това е присъединяване към западноевропейската общност като „наследници на римляните“, потискайки историческите факти, че Трансилвания е българска земя до 9 век, а Влашко, Молдавия и Бесарабия до – 15 век. Тази тенденция имаше своето пагубно развитие в подстрекаването на Румъния от Русия и отнемането с нейна помощ на два пъти територии, които винаги са били населени с българско население.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАнализирайки сръбската политика, той остро критикува онзи национализъм, който фалшифицира историята и предявява претенции за размери на държава в рамките на Душановата експанзия.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eАнализирайки младата гръцка политика, той вижда ефимерните стремления да се възстанови Източната Римска империя, която никога не е била гръцка държава, като „гръцка държава“, претендирайки за двете Македонии, Епирите, Тесалия и Тракия.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eОт окото на опитния наблюдател Ботйов не отминава политиката на Англия, Австо-Унгария, Русия и Германия в подкрепа на интереси, които в никой случай не съвпадат с българските, което достига апогея си в разкъсването на България след Междусъюзническата война .\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ в края на краищата, Ботйов стига още в онези години до извода, че \u003cem\u003eборбата за национална независимост може да доведе до национална и социална свобода, ако е единствено и само в ръцете на българския народ.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПо това време нашата интелигенция поема различни пътища, с които смята да помогне на страдащия народ. Едната е линията на църковна независимост, другата – на просвещението, разпалена от Априлов-Палаузов и подкрепяна от много широк кръг образовани и необразовани българи, третата е наука – отлично отразена в написването на първата българска научно обоснована история от високо образования Гаврил Кръстевич , или създаването на първия физически кабинет през 1872 от Гюзелев в Габрово , първият български академик по математика, чието име днес носи математическата гимназия в Габрово, и т.н.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eБотйов е критично настроен към всичко това, като смята, че църквата иска да замени подчинението от един монарх на друг, че просвещението води до това, че хората да могат да записват колко души за измъчени и избити, колко са изнасилените моми тук и там, и че истинско развитие на наука и просвета е възможно само в свободна държава със социално справедливи закони. За ясното отричане на социалната несправедливост говорят фейлетоните за положението на работниците в прочутата Великобритания или в Германия, водещи до бунтове и организирана съпротива на пролетариата. Ботйов познава Готската програма на социалдемократите в Германия и Манифеста на Маркс и Енгелс. Всичко това е удивително!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКнигата разкрива и другата страна от душата на емигранта, борец за свобода – убийствена бедност и глад на емиграцията, водеща мнозина да почнат да се грижат за препитанието на семействата си и да оставят революционните идеи на заден план.\u003cbr\u003eОт голям интерес са бележките в края на книгата, направени от високо образованата дъщеря на Ботйов, която не само че е познавала литературата на онова време по всички въпроси, но е имала и непосредствени сведения от живи борци, политици или техни близки и роднини. Те се четат като история на революционното движение, дават първични и оригинални сведения за видни и неизвестни личности на революционната борба.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ накрая, нека спомена и фаталния трагизъм на този изключителен човек. Ботйов с множество публикации ясно съзнава, че с малки чети не може да се извоюва свобода, и че само създаването на масови революционни организации по цяла България може да я подготви за всенародно въстание – идея, развита от Раковски, който праща Левски в България, за да създаде необходимата организация. За това той съдейства както с организационната си дейност в Румъния, така и със своята огнена публицистика. И каква ирония на съдбата да бъде избран за войвода и поведе именно чета на явна смърт в България! Четейки тази книга, си задавах винаги въпроса: нима Ботйов не е знаел, че тази мисия е обречена на неуспех, та той е толкова интелигентен човек и в цялата си публицистика отрича именно това. Да, той е знаел, но онази експлозия в душата му, причинена от нетърпимите страдания на народа му, когато младите го викат да ги поведе, на мястото на отдръпналия се стар и опитен войвода, го кара за завърши по този начин започнатото с поезия, публицистика и организационна дейност дело и да изгори като факел за него, за да освети пътя на следовниците си!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЧест и слава на този велик хуманист!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e16.01.2021\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003eХерцогенаурах\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eХристо Ботев; препис: д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444384\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e344\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14.8х20\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39409466343561,"sku":"","price":15.05,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/hristo-botev-suchineniya-fototipno-izdanie-nikolay-kolev-guta-n-9786197444384.jpg?v=1622988029"},{"product_id":"hilyada-godini-li-ot-smartta-na-sv-kliment-kritichni-belezhki","title":"Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент - Критични бележки","description":"\u003ch2\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eХиляда години ли от смъртта на Св. Климент? Критични бележки на д-р Ганчо Ценов в препис от д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eНастоящата статия започва с публикуваното от Голубински през 1878 г. необосновано от старите автори становище, че българите са късни пришълци на Балканите и  границите на тези късни пришълци стигат до Балкана, което тогавашният професор Златарски преписва и представя за свое, което не само е етически недопустимо в науката, но освен че е невярно, е и вредно за националните интереси на народа ни, което Ценов осъжда като дълбоко неморално. Нека отбележим, че границата на княжество България на Берлинския конгрес се прокара по Балкана в съответствие с мнението на Голубински.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eСъщината на настоящата статия обаче, е дискусия относно насроченото тържество в чест на хиляда годишнината от смъртта на св. Климент, организирано от професори в Университета, на които Ценов отрича моралното право да приемат, от една страна становището, че българите са тюрки и късни пришълци на Балканите, да отричат ранното християнство на българите, да приемат становището на Ягич, че Кирил и Методий са гърци, а от друга страна честват светите Седмочисленици като знаменити българи.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eПърво издание: Печатница на Народното Осигурително Д-во „Балкан“;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eСофия 1914. Забранена в България от 1944 до 1990;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eПрепис: в, Издателство ГУТА-Н, София, 2021.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eУважаеми читателю,\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ ръцете си държиш статия от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов. Статията е издадена в България 14 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. По това време се печата и забележителното му изследване на немски Goten oder Bulgaren , от което в настоящата статия той използва множество оригинални цитати, събрани от стари автори и преведени от него на български.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ книгата си „Препирните по народността на българите…“  издадена по-късно, през 1936 г., Ценов указва на огромните щети за развитието на нашата национална държава от „писане на история, обслужвайки едни или други политически интереси“, без да се държи сметка за фактите, които са ни оставили старите автори и с болка отбелязва, че „когато едни проливаха кръвта си на бойните полета, други доказваха на света, че земята за която се борят българите, никога не е била българска“, последиците бяха не само, че на Ньойския конгрес се полагат границите в Тракия, както е дадено в немското издание на историята на Златарски (в българското тези карти не са публикувани), не само че България загуби своите Западни погранични райони, Македония и Беломорска Тракия, но и че до днес продължава безсмислената дискусия за „националността на македонците“, която трови атмосферата на Балканите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНастоящата статия започва с публикуваното от Голубински през 1878 г. необосновано от старите автори становище, че българите са късни пришълци на Балканите и  границите на тези късни пришълци стигат до Балкана, което тогавашният професор Златарски преписва и представя за свое, което не само е етически недопустимо в науката, но освен че е невярно, е и вредно за националните интереси на народа ни, което Ценов осъжда като дълбоко неморално. Нека отбележим, че границата на княжество България на Берлинския конгрес се прокара по Балкана в съответствие с мнението на Голубински.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСъщината на настоящата статия  обаче, е дискусия относно насроченото тържество в чест на хиляда годишнината от смъртта на св. Климент, организирано от професори в Университета, на които Ценов отрича моралното право да приемат, от една страна становището, че българите са тюрки и късни пришълци на Балканите, да отричат ранното християнство на българите, да приемат становището на Ягич, че Кирил и Методий са гърци, а от друга страна честват светите Седмочисленици като знаменити българи.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСъществена част на критиката на Ценов е насочена към фактите, посочени от много стари автори, че голяма част от нашия народ, живеейки от древни времена на Балканите е приела ранното християнство от свети Павел , а не при цар Борис, че народът ни има активно използвана писменост от четвърти век, от времето на Константин Велики и Урфил, а не от времето на цар Борис, както твърдят Златарски и неговите колеги от Университета.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКакто и в други свои книги, Ценов критично съпоставя легендарните сведения за Кирил и Методий и исторически извори за войни и събития, и стига до извода за премесване на събития, станали много по-рано, но преписани в легендите за станали в девети век.   \u003cbr\u003eСъщото премесване става и с житието на св. Климент .\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСлед 1944 нашата история за съжаление не се пренаписа на базата на фактите, а си остана във форма и съдържание обслужваща интересните на други сили, които не бяха, и не са интереси на България. Затова между 1944 и 1990, Ценов влиза в списъка на забранените писатели и неговите книги са иззети от библиотеките.\u003cbr\u003e \u003cbr\u003eЗа щастие сега драги читателю би могъл да се запознаеш с тази статия преписана на съвременен български език. Това е статия за размисъл на всеки българин обичащ отечеството и рода си!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e26 април 2021\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003eХерцогенаурах\u003cbr\u003eГермания\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eд-р Ганчо Ценов; препис: д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444476\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e36\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14,8x19\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39415889592457,"sku":"","price":3.91,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/hilyada-godini-li-ot-smurttta-na-sv-kliment-kritichni-belejki-gancho-cenov-guta-n.jpg?v=1623504086"},{"product_id":"praotechestvoto-i-praezikat-na-balgarite","title":"Праотечеството и праезикът на българите","description":"\u003ch2 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eПраотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания, Д-р Ганчо Ценов. Трето издание. Забранена в България от 1944 до 1990\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eИсторико-филологическо изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eПрепис: \u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eд-р Николай Иванов Колев\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem\u003eБеше преди 23 години, когато за първи път с сблъсках с източници, от които се виждаше, че българите са се били населили в Тракия и Илирия преди славяните. Тъй като от това следва, че българите трябва да са трако-илирийци и че от това следва, че не е можело да е имало нашествие на източни варварски народи, то аз предприех изследване, за да узная какво е станало със старите трако-илирийци, гети, даки ,скити и др. След дълги години работа стигнах до окончателния резултат, че днешните българи са преки наследници на трако-илирийците, а също така, че нахлуване на източните варварски народи наистина не е имало. За съжаление, не можах сега да публикувам цялата си работа. В този том се представя само взаимоотношението на българите с трако-илирийците, римляните, гърците, келтите, скитите, германците и славяните.\u003c\/em\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003eСофия, 11 януари 1907\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eД-р Ганчо Ценов\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eд-р Ганчо Ценов; препис: д-р Николай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444452\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e270\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14,8x20\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39424547815561,"sku":"","price":12.04,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/praotechestvo-i-prazekizyt-na-bulgarite-dr-gabcho-tsenoff-guta-n.jpg?v=1624173532"},{"product_id":"prepirnite-po-narodnostta-na-balgarite-v-shto-se-sastoyat-i-zashto-se-vodyat-1","title":"Препирните по народността на българите в що се състоят и защо се водят","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eКнигата е забранена в България от 1944 г. до 1990 г., днес достига до нас в препис на съвременен български от д-р Николай Иванов Колев.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ch2 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eПрепирните по народността на българите в що се състоят и защо се водят, д-р Ганчо Ценов. Първо издание: Придворна печатница, София 1936\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e„В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов. Книгата е издадена в България 36 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. Това е съвсем кратко, но изключително полезно, изложение на изводите до които е достигнал след 36 години интензивни научни изследвания за произхода на българите.“\u003c\/em\u003e, \u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eд-р Николай Колев\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch2\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eДобавете във Вашата библиотека забранената от властта книга на д-р Ганчо Ценов, издадена през 1936 г.!\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eУважаеми читателю,\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов. Книгата е издадена в България 36 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. Това е съвсем кратко, но изключително полезно, изложение на изводите до които е достигнал след 36 години интензивни научни изследвания за произхода на българите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИзложението е в полемична форма, показващо огромните щети за развитието на нашата национална държава от „писане на история обслужвайки едни или други политически интереси“, без да се държи сметка за фактите, които са ни оставили старите автори. Нещо повече, от това че „когато едни проливаха кръвта си на бойните полета, други доказваха на света, че земята за която се борят българите, никога не е била българска“, последиците бяха не само, че на Берлинския конгрес се полагат границите в Тракия както е дадено в немското издание на историята на Златарски (в българското тези карти не са публикувани), не само че България загуби своите Западни погранични райони, Македония и Беломорска Тракия, но и че до днес продължава безсмислената дискусия за „националността на македонците“ която трови атмосферата на Балканите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЦенов с болка споделя през 1936 г., че „…в България вземаха връх онези, които не вярват в способностите на своя народ, онези, които Паисий нарича страхливци; те обаче ще опропастят България. За да не направят това, се води борбата.“ След 1944 тази нашата история не се пренаписа на базата на фактите, а си остана във форма и съдържание обслужваща интересните на други сили, които не бяха, и не са интереси на България. Затова между 1944 и 1990 тази книга беше забранена.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЗа щастие сега я получаваш драги читателю преписана на съвременен български език. Това е книга за размисъл на всеки българин обичащ отечеството и рода си!\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e21 януари 2021\u003cstrong\u003e\u003cbr\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003eХерцогенаурах\u003cbr\u003eГермания\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГанчо Ценов\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444445\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e56\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14.8x20\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39435421286537,"sku":"","price":6.02,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/prepirnite-po-narodnostta-na-bulgarite-gancho-cenov-guta-n-9786197444445_8018c85b-66b9-406a-aa44-32bef4e19869.jpg?v=1625242101"},{"product_id":"balgarski-letostruy-ot-1279-pr-hr-do-1201-g","title":"Български летоструй от 1279 пр. Х. до 1201 г.","description":"\u003cp\u003e„\u003cspan\u003eЦелта на този труд беше да си съставя независимо от политическата конюнктура мнение по множество въпроси от нашата история единствено и само въз основа на писани документи, стигнали до нас през вековете, без да се опирам на „мнения за мненията… за нашата история“ от хора, писали в последните стотина години, които бяха наситени с политически влияния на външни сили или диктатури. Доколко това ми се е отдало, ще прецени уважаемата читателска публика сама. Многобройните досегашни положителни отзиви през изтеклите пет години обаче ми дават чувството, че тази книга е полезна.“,\u003cstrong\u003e д-р Николай Колев\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eИздателство ГУТА-Н;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eСофия, 2021;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eISBN 9786197444438.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПопълнете Вашата библиотека с ценното издание  „Български летоструй от 1279 п. Х. до 1201 г.“!\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eУважаеми читателю,\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПрез 2015 година излезе монографията\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e„Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни“\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eи превода ѝ на немски\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e„Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe“,\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eв която са събрани сведения за българската история, достигнали до нас от стари автори. Целта на този труд беше да си съставя независимо от политическата конюнктура мнение по множество въпроси от нашата история единствено и само въз основа на писани документи, стигнали до нас през вековете, без да се опирам на „мнения за мненията… за нашата история“ от хора, писали в последните стотина години, които бяха наситени с политически влияния на външни сили или диктатури. Доколко това ми се е отдало, ще прецени уважаемата читателска публика сама. Многобройните досегашни положителни отзиви през изтеклите пет години обаче ми дават чувството, че тази книга е полезна.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВажна част от систематизирането на материала в тази книга е създаването на хронология въз основа на критична съпоставка на данните на старите автори. Хронологията дава възможност да се съпоставят събития, случили се едновременно в различни географски райони на народностите, от които произлиза нашия народ, за които доста често релевантните източници отразяват само едното или само другото събитие.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eТяхната свързаност, ако има такава, може да се изведе само от единна хронология. И именно това е целта на хронологията, публикувана в споменатата книга. При работата над книгата ми се наложи да изуча и трудовете на множество талантливи български историци, съдържащи множество преводи на текстове на стари автори, които бяха отдавна забравени и неиздавани по различни, най-вече политически, причини. Тези антикварни книги струват днес състояние, ако въобще човек може да ги намери, и бяха практически недостъпни за широка аудитория. За да ги направя достъпни на нашата общественост и най-вече на младите ни читатели, стартирах програма по тяхното издаване (златистата поредица), което ми струваше немалко усилия и средства. В резултат на това усилие вече има над 40 преиздадени книги на издателството ми ГУТА-Н, към които с радост констатирам, че има жив интерес. В хода на подготовката на тези книги неведнъж ми се налагаше да се върна към вече нахвърлената хронология, да я променям на места, да я усъвършенствам и на места да поставям събитията в техния правилен контекст, съгласувайки ги едно с друго. И така възникна този Български летоструй, който, драги читателю, предлагам на твоето внимание и който представлява помощно пособие за изучаващите българската история, пък и за всеки любопитен за сведения от нашата история човек.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eСтруктурата на този документ е следната: първо се дава годината, след нея в скоби главата от гореспоменатата монография, в която се намират цитираните текстове на старите автори, на които се основава това датиране. Следва резюме на събитието. От само себе си се разбира, че в резюмето липсват подробности, които любопитният читател може да намери в гореспоменатата книга. Четейки този Летоструй, човек неминуемо стига до извода за космополитичността на нашата история, в която виждаме събития от Персия през Кавказ до Британия, Азия, Балканите, Централна Европа, Италия, Испания и Африка, дълбоко свързана със или по-скоро намираща се в основата на историята на Стария свят. Четейки този Летоструй, човек неминуемо се възхищава от древността и уникалността не само на българската история, а и на впечатлението, че тя е и люлка на европейската култура.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ така: за бърза справка, Летоструй, за по-задълбочено изучаване – самата книга, а за онези, които желаят да си изкарват прехраната с История, е необходимо, разбира се, изучаване на самите източници, които представляват хиляди страници. Нека тук да изразя дълбокото си почитание, към всички онези български историци, които, независимо от политическата конюнктура, снабдиха нашата историческа литература с многобройни преводи!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНадявам се, че този справочник ще бъде полезен на всеки, който не е историк по професия, а ако професионалните историци намерят повод и мотивация за по-задълбочено изследване на едно или друго събитие в един район в контекста на свързването му със събитие в други райони, ще съм постигнал още една цел с това издание.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНе си правя илюзия, че тази хронология е съвършена и не може да се подобри. Сигурно може и нека някой ентусиазиран млад човек направи това след мен!\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИ накрая, бих искал да спомена, че струята на събитията нито започва, нито свършва с някакви дати, които ние условно поставяме. Тук имаме само един откъс от живота на хората, предшествали възникването на нашия народ и на днешните средноевропейски народи.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНадявам се тази книга да е ценно допълнение към вашата сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e10 януари 2021\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003eХерцогенаурах\u003cbr\u003eГермания\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444438\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e230\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14.8x20\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39435422662793,"sku":"","price":9.64,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/bulgarski-letostruy-nikolay-kolev-guta-9786197444438.jpg?v=1625242331"},{"product_id":"rusiya-i-zavoevatelnite-stremezhi-na-sarbite","title":"Русия и завоевателните стремежи на сърбите","description":"\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e„Русия и завоевателните стремежи на сърбите“ на Д-р Ганчо Ценов. Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eПрепис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cem\u003e„Уважаеми читателю,\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem\u003eВ ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов, излязла през 1915 г. Книгата е издадена в България 15 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. След кратък обзор на сведенията за районите, в които в 10 век за пръв път става известно името на сърбите, в тази книга авторът ни предлага едно добросъвестно изследване на причините за Балканската и Междусъюзническата войни през 1912 г., 1913 г., а именно имперската политика на Русия да завземе Дарданелите.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem\u003eПървоначалният план за създаване на зависима от Русия сателитна държава България след освободителната война през 1877 - 1878 г. рухва с обединението на княжество България с Източна Румелия и обявената по-късно независимост на обединена България. Тогава императорската политика решава първо да тласне България към война с Турция с цел да се ликвидира турското балканско присъствие, а след това да се унищожи самостоятелната държава България за сметка на Русия, която да заеме земите от Одрин до проливите, а остатъкът да се разпредели между Сърбия, Гърция и Румъния. Читателят ще узнае от оригинални документи, че още преди да се започнат двете войни, резултатът им е предопределен. Оригиналните документи рисуват убийствена картина на перфидните и безскрупулни средства на руската дипломация за постигането на имперските цели: шантаж, натиск, инсинуации, лъжи, заплахи с агресия, фалшифициране на историята, неспазване на договори в решителния момент, когато трябва да се изпълнят и други, подпомогнати от русофилски политици в България, забравили изконните интереси на България.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem\u003eМежду 1944 г. и 1990 г. тази книга беше забранена, понеже разкриваше имперска политика, която противоречеше на представата за пропагандираната \"любов на нашата Освободителка към братския български народ\". За щастие през 2004 година тази книга беше преиздадена фототипно от монархическо-консервативен съюз, а сега я получаваш драги читателю преписана на съвременен български език.\"\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/em\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eД-р Николай Иванов Колев, Германия\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГанчо Ценов\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444391\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eмека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e136\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eбългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39437317865609,"sku":"","price":7.23,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/rusia-i-zavoevatelnite-stremezhi-na-syrbite-istoriko-politichesko-izdirvane.jpg?v=1625490649"},{"product_id":"iztok-i-zapad-album-ost-und-west-album","title":"Изток и запад - Албум Ost und west - Album","description":"\u003cp\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eДвуезично издание на български и немски език.\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"productDetailedRow\"\u003e\n\u003cdiv class=\"productFullDescription\"\u003e\n\u003cdiv class=\"wrapper\"\u003e\n\u003cdiv class=\"productTabInfo\"\u003e\n\u003cdiv class=\"ui-tabs ui-widget ui-widget-content ui-corner-all\" id=\"tabs\"\u003e\n\u003cdiv aria-hidden=\"false\" role=\"tabpanel\" aria-labelledby=\"ui-id-1\" id=\"tab-1\" class=\"tab ui-tabs-panel ui-widget-content ui-corner-bottom\"\u003e\n\u003cdiv class=\"textPage\"\u003e\n\u003cp\u003eОт 2 до 18 септември 2021, в гр. Стара Загора, на бул. \"Митрополит Методи Кусев\" 51, в галерия \"Авитохол\" при Народно читалище \"Христо Танев 2020\" се състоя изложба на картини на д-р Колев. Бяха представени 72 картини от колекцията, на този албум-каталог който съдържа 136 репродукции: акварели, платна с маслени бой и графики с различни размери.\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444513\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eмека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e86\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eбългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39527167623305,"sku":"","price":18.07,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/iztok-i-zapad-album-br-ost-und-west-album-9786197444513.jpg?v=1632652255"},{"product_id":"d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882","title":"Д-р Никола Василиади - Живот, дело, завет - 1822-1882","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eД-р Никола Василиади\u003c\/strong\u003e, живот-дело-завет, 1822-1882. Александър П. Мартинов. Второ издание.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПърво издание:\u003c\/strong\u003e 1942, Печатница „Крайничанецъ“, А. Д. Скопие, ул. „6“, № 5;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПрепис:\u003c\/strong\u003e Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2021. \u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПредговор\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eТая книжка бе замислена с оглед да бъде готова около 25 януари, когато се навършваха точно 60 години от смъртта на д-р Н. Василиади, но се явиха пречки, които не позволиха нито да излезе навреме, нито да бъде изпълнена по съдържание, както бе първоначално замислена. Ще изложа някои от по-важните затруднения. Може би читателят великодушно ще отмине част от недостатъците на книгата.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eПреди всичко, предвиждах да използвам много повече архивен материал, отколкото в действителност можах да прегледам. Д-р Н. Василиади е роден и живял в чужбина и най-много там трябва да се търсят изворите за живота и дейността му. При сегашните международни отношения обаче се оказа невъзможно нито да се отиде, където трябва, нито да се влезе в преписка с чуждестранни обществени учреждения и частни лица. И тия, които бяха любезни да ми отговорят на запитванията, за които им дължа признателност, явно е, направили са това от учтивост, без да имат възможност да съберат и проверят исканите сведения.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eНеразривна част от животоописанието на Василиади е историята на механико-техническото училище „Д-р Н. Василиади“ в Габрово, защото училището завършва делото на благодетеля и е най-красивото му творение. Но, за съжаление, тая история трябваше да набележа само в общи черти, понеже двама низки люде, чиито имена тука не искам да спомена, не ми позволиха да я проуча, като ме принудиха да напусна преждевременно въпросното училище, преди да успея да прегледам напълно архива му.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eИ условията, при които писах книгата, не бяха много добри. Няколко пъти трябваше да прекъсвам работа поради служебни премествания или да влизам в редовете на родната войска. По-голямата част от книгата е написана при казармена обстановка: яхнал войнишкото легло; под невъобразимия шум на палави деца, на които бяхме заели част от училището; под звуците на своеобразна музика, на която инструментите бяха един скърцащ акордеон, няколко войнишки канчета, налъми, лъжици и пр.; под смях и провикванията на хороиграчи, картоиграчи и т.н. (Българският войник умее да побеждава, но знае и да се весели, когато е свободен!). При тези условия не може да се мисли за използване на обилна литература, която и без това е оскъдна в провинцията.\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eНеколцина просветени люде се стараеха по всякакъв начин да ме улеснят в работата, за което им дължа дълбока признателност. Искрено благодаря на добрия ми приятел капитан Цветан Мирчев, командир на въздушно предупредителна област, който ми даваше възможност да работя, докато бях при него на военна служба. Също така благодаря и на А. Лаптев, чиновник в техническото училище „Д-р Н. Василиади“, който ме снабдяваше с архивни материали във връзка с историята на училището; на Асен Михов и на Ал. Стойков, бивши учители в същото училище, които ми изпратиха спомените си, и на З. Здравева и на Л. Албанска, които ми помагаха при водене на коректурите. Благодаря на всички други неспоменати тука, които по един или друг начин са ме улеснили при работата.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eСкопие, 20. май, 1942 г.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eА. П. М.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan\u003eСъдържание\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e1. Личност    3\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e2. Произход    28\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e3. Образование    35\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e4. Член на комитета на „старите“    46\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e5. Настоятел (куратор) на завещани имоти    130\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e6. Д-р Н. Василиади – благодетел    138\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e7. Завещание    147\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e8. Трагична кончина    151\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003e9. Училището    154\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eАлександър П. Мартинов\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9786197444520\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2021\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eМека\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e182\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e14,8x20\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":39651926671497,"sku":"","price":9.03,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882-guta-n.jpg?v=1636653218"},{"product_id":"bolgarskaya-istoriya-do-xii-veka-glazami-staryh-avtorov","title":"Болгарская история до XII века глазами старых авторов","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003eЦель, которую я преследую в настоящей книге, - сопоставить информацию, дошедшую до нас от старых писателей, и сделать некоторые выводы относительно людей, которые распространили болгарское государство на Балканы, не прибегая к помощи многочисленных современных книг, которые я читал и которые заполняют мою библиотеку. Это я делаю не из неуважения к огромному труду современных болгарских литераторов и историков, а из желания сделать независимую оценку событий и самостоятельные выводы о взаимосвязи и последовательности событий и их последствий, читая только старых авторов.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003ch2\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eНадеюсь, книга найдет место в библиотеке образованного и непредвзятого болгарина, чтобы служить ему справочником по информации от старых авторов, дошедшей до нас, о различных со-бытиях нашей истории\u003c\/strong\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h2\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eОна также может стать ценным справочным материалом для школьников, студентов, исследователей и преподавателей.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e\u003cstrong\u003eТази книга е превод на руски език на оригинала, написан на български език.\u003c\/strong\u003e\u003c\/em\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eИстория на България;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eИстория на Балканите;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eИстория на Източна Европа;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eИстория на Европа;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eАнтичност;\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cul\u003e\n\u003cli\u003e\u003cspan\u003eТраки, гали, келти, кимбри, гети, готи, хуни, утигури, кутригури, славяни, българи.\u003c\/span\u003e\u003c\/li\u003e\n\u003c\/ul\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cstrong\u003eПредисловие\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ многочисленных беседах с моими детьми, выросшими в Германии, всегда возникали вопросы типа \"Кто мы, болгары, и кто создал болгарское государство?\". Мои дети умные, и с годами стало ясно, что того, чему меня учили в школе, хотя я всегда был отличником, недостаточно, чтобы ответить на эти, казалось бы, простые вопросы. Между 1944 и 1990 годами в Болгарии наблюдалась хроническая нехватка правды, не то, чтобы ее не хватало, но она как-то не доходила до нас. После 1990 года мы пережили взрыв исторических публикаций, многие из которых выражали скорее восхищение свободой публиковать, которой не хватало раньше, чем способность аналитически мыслить перед публикацией. Со временем это тоже изменилось, сейчас работает и публикуется новое поколение историков, и многие из них считают, что учебники истории должны быть переписаны, но этого пока не происходит. Поэтому я остаюсь в долгу перед своими детьми за ответы на два вышеупомянутых вопроса, и пока я еще дышу, я хотел бы изменить эту ситуацию.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЦель, которую я преследую в настоящей книге, - сопоставить информацию, дошедшую до нас от старых писателей, и сделать некоторые выводы относительно людей, которые распространили болгарское государство на Балканы, не прибегая к помощи многочисленных современных книг, которые я читал и которые заполняют мою библиотеку. Это я делаю не из неуважения к огромному труду современных болгарских литераторов и историков, а из желания сделать независимую оценку событий и самостоятельные выводы о взаимосвязи и последовательности событий и их последствий, читая только старых авторов.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПод старыми авторами я подразумеваю современников событий или тех, кто описывал их после них. Таковы, например, авторы, писавшие на греческом языке в Восточной Римской империи и на латыни в Западной Римской империи. Авторы, работающие через 100–200 и более лет после описываемых событий, часто используют более древних авторов. Однако они также говорят нам о том, какова связь между событиями и жизнью в давние и более поздние времена. Современники лучше осведомлены в деталях, а более поздние авторы лучше представляют себе общий контекст событий и их результаты. Это очень важный источник информации, позволяющий сориентироваться среди множества различных событий и имен народов, участвовавших в них.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eДорогой читатель, позвольте мне сразу оговориться, что я не пишу историю, она написана делами наших предков. Моя скромная задача - собрать и расположить то, что известно, в таком порядке, чтобы вы тоже смогли составить собственное представление о прошлом Болгарии. При этом я осознаю риск этого начинания и прошу вас о снисхождении.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eПри написании этой книги я старался в значительной степени избегать предположений о событиях, о которых у нас нет достоверной информации.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eМетод, который я использовал для написания этой книги, следующий: сначала, после прочтения источников, приведенных в главе 40, я сделал подборки, относящиеся к болгарской истории. Затем я разделил подборки на 35 глав по темам и времени. В самих главах я расположил информацию по времени и значению и составил, насколько это возможно, хронологию событий. Затем я выстроил все события в общую хронологию, которая содержится в главе 36. Читая общую хронологию, мы видим много интересных взаимосвязей между отдельными событиями по времени и месту. Это потребовало пересмотра отдельных глав, чтобы поместить события в их правильный контекст и взаимосвязь друг с другом. Это была самая интересная часть работы.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ главе 37 даются краткие сведения о Константинополе. Они необходимы для того, чтобы лучше понять многочисленные попытки болгар захватить этот город.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ главе 38 представлена информация о мерах, использовавшихся старыми авторами, и их переводе в системы измерений, используемые сегодня. Важной частью этой главы также является раздел, касающийся хронологий, используемых различными авторами. Очень часто события датируются правлением того или иного римского императора. Таблица императоров Восточной Римской империи включена, что облегчает проверку дат. В датировке, основанной на астрономических явлениях, которая, кстати, является наиболее точной, я использовал таблицы Американского астронавтического бюро.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЦитируемый текст старых авторов всегда заключается в кавычки. Я использую скобки в таком тексте, чтобы ввести свои собственные пояснения, не указывая, что это примечания автора. Глава 40 содержит цитируемую литературу. Цитирование источников в книге чаще всего сопровождается двумя цифрами, одна из которых обозначает номер тома, а другая - номер страницы. Если речь идет об одном томе, указывается только страница. Годы после рождения Христа указаны только числом. Годы до рождения Христа указаны числом, за которым следует \"до н. э.\", то есть до Христа.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВ разных языковых традициях обозначение личных имен различно. Это не должно нас беспокоить. Я сохраню оригинальную запись в цитатах, чтобы не изменить их оригинальность, но в своем тексте я буду использовать имена, связанные с болгарской лингвистической традицией.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eКнига заканчивается рассказом о восстании Асена и Петра и освобождении Болгарии от византийского владычества.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНаконец, я хотел бы выразить глубокую благодарность корректорам этой книги, г-же Флюре и г-ну Валерю Костовым.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eНадеюсь, книга найдет место в библиотеке образованного и непредвзятого болгарина, чтобы служить ему справочником по информации от старых авторов, дошедшей до нас, о различных событиях нашей истории. Она также может стать ценным справочным материалом для школьников, студентов, исследователей и преподавателей.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eНиколай Иванов Колев (Гутев)\u003cbr\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e1.1.2015\u003cbr\u003eХерцогенаурах\u003cbr\u003eГермания\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eАвтор: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eИздателство: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eГута-Н\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eПоредица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eБългарска история до XII век през погледа на старите автори\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eISBN: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e9783000481017-2\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eГодина на издаване: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e2022\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eКорица: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eТвърда - Имитация на черна кожа, златно и сребърно щамповане, подвързване с конци\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eСтраници: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e942\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eФормат: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003e21x29,7\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003cdiv class=\"infoRow\"\u003e\n\u003cspan class=\"attributeName\"\u003eЕзик: \u003c\/span\u003e\u003cspan class=\"attributeValue\"\u003eРуски\u003c\/span\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40209771102345,"sku":"","price":142.05,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/bolgarskaya-istoria-do-xii-veka-nikolay-kolev-guta-n-9783000481017-rusko-izdanie.jpg?v=1649699371"},{"product_id":"njakolko-dumi-za-asen-p-rvi-velikija-b-lgarski-car-i-sina-mu-asen-vtori","title":"Няколко думи за Асен Първи, великия български цар и сина му Асен Втори","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eДраги читателю,\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eТази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от латински и гръцки източници. И тук именно, при използването на тези сведения проличава изключителният талант на този велик български учен, за критичен анализ и съпоставка на тези сведения с цел да извлече достоверното.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eРаковски пръв в модерната ни историография достига до извода, че българите в завладените от Рим територии не са изчезнали, а са част от римската империя, че част от българите са останали извън нея, и че и двете части са неделима част от историята на България и Европа, истина, която затруднява и днес пишещите българските учебници 162 години след излизането на тази книга.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eСъществена част от изследването на Раковски е свързана с разобличаването на стремежа на католическата църква да превземе българските диоцези с користна цел. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eРаковски разкрива и действителните механизми на управление на Балканите от Иван Асен ІІ. Тук той силно се противопоставя на византийските източници, за независимостта на Солунските и Епирските княжества от България по това време: „но и те се подчиняваха на ръката на моето царство, защото нямаха друг цар освен мене“. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eТази книга е и важен исторически източник за отношението на България към кръстоносните походи и събитията, свързани с тях на Балканите, за насилственото покатоличване на българи при техните походи, за възникване на павликянството в България, за богомилството и т.н. Особен интерес представлява сведението, че преследването на богомилите от католиците в България, чрез изселване и изгаряне в южна Франция, съвпада по време с войната и унищожаването на албигейците в южна Франция и Испания, които и до това време биват наричани българи, от западноевропейските източници.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eРаковски показва и структурата на българската държава, нейното държавно управление и законност. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e Особен интерес представлява описанието на войните на русите в България, водещи, в края на краищата, до завладяването на Източна България от император Йоан Цимисхи. От източниците, които е чел Раковски, той стига до извода, че Святослав е бил извикан на помощ от въстаналите братя на цар Петър против политиката му на сливане с Византия, с което се обяснява и отварянето на вратите на 80 града по Дунава за войските на Святослав. И едва след като Святослав вижда богатството на България, изменя на българите и води жестока война за завладяването ѝ. И това е още една истина, в която се препъват авторите на българските учебници 162 години след Раковски.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eКнигата съдържа и описание на сливенския район с древните названия на реки, селища и крепости, свидетелства за исторически събития и за предхристиянски обичаи, както и сведения, че там Асеновци са построили множество манастири, по подобие на Атонските. И верен на своето безгранично любопитство, Раковски не пропуска случай да обясни, където стане дума, предхристиянските обичаи, практикувани и по негово време.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eОт особен интерес са и народните ни песни, възпяващи очевидно Симеоновите войни, запазени по негово време. За мен беше много интересно сведенията в тези песни, че при войните за възвръщане на панонски земи срещу новодошлите маджари, и стремежът на войника да си вземе тамошна девойка за робиня, се възразява, че това е невъзможно, защото те са българки, а българка за робиня той не може да вземе.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eКнигата съдържа и ценни сведения за наши владетели с името Михаил, които продължават да владеят имоти и след идването на турците на Балканите.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eПояснителните бележки на Раковски са също от огромен интерес за нашата история. Така например при обяснението на значението и произхода на думата була, той ни казва: „Папски були – bulla латинска дума. В старо време bulla е било едно украшение, направено от злато, сребро и олово, имащо валчест вид, като колелце. Римляните са взели това украшение от етрурите (старо-българи). На етруски тази дума се изговаряла и писала вала – валчесто, кръгло нещо, сравни с българското валѭ- валѧѭ – валамь, валакъ, валчѧст и пр. Етрурите са употребявали това нещо вместо ордени (челенк) и са ги давали на отличилите се във войните, както и на свободните етрури.“ Че етруските са преселници траки от Мала Азия, по времето на цар Кир, ни е казано от Херодот, сведение, което е било известно на Раковски, както и множеството други, за сливането на стари траки и завърнали се от Хиндостан, влели се в българския народ.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ бележките на Раковски се съдържат много анализи и сведения за произхода на множество български думи с тяхното древно и сегашно значение.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ добавките на Раковски има и уникални сведения, за участието на български войски в завоевателните войни на турците, след падането на българското царство.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eИ сега, драги читателю, нека си зададем въпроса, защо това съкровище на българската историческа мисъл, не е било преиздавано досега.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eНека сега се насладим на блестящата логика на този изключително всестранен и трудолюбив български учен! Приятно четене!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eХерцогенаураах\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ccaption class=\"table-caption\"\u003eПовече информация\u003c\/caption\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444551\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e236\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14.8 х 0.92 х 20.1\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40489633644681,"sku":"","price":13.63,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444551_-_ciela.jpg?v=1656674173"},{"product_id":"kakvo-starite-avtori-s-obschavat-za-istorijata-na-b-lgarija-predi-680-godina","title":"Какво старите автори съобщават за историята на България преди 680 година","description":"\u003cdiv class=\"value\" data-mce-fragment=\"1\" itemprop=\"description\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eНастоящият доклад дава в рамките на ограничено време част от многобройните сведения, показващи, че ние сме народ с древна държавна организация и макар и негови клонове да съществуват с над 200 наименования през 3 хилядолетия в Европа, то в края на краищата след смъртта на Атила те всички биват идентифицирани от старите автори, без изключени,е с названието българи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cdiv class=\"value\"\u003e\n\u003cp\u003eМного генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: „България е създадена в 681г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и. т.н. и т.н.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТова, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на българските учебници, което все още не става.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПреди всичко нека направим уговорката, че материалът по история на България преди 680 г. е толкова обемен, че са нужни четири семестъра, за да се предаде по подходящ начин. В настоящия доклад ще дадем ограничен набор от сведения, за което моля аудиторията за снизхождение.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e22 юни 2022\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eД-р Николай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444575\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e52\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14,8х20 см.\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003c\/div\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40489668837513,"sku":"","price":5.68,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/680_-_-_9786197444575.jpg?v=1656674826"},{"product_id":"kratka-b-lgarska-istorija","title":"Кратка българска история","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\" Драги читателю,\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ ръцете си държиш една забравена книга, напечатана преди нашето освобождение от турско робство, през 1868 г., от\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eДраган Цанков\u003c\/strong\u003e, станал по-късно съосновател на\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eБългарското книжовно дружество\u003c\/strong\u003e, предшественик на\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eБългарската академия на науките\u003c\/strong\u003e.\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003eКнигата е най-кратката българска история, печатана някога в евтин джобен формат.\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003eЦелта на автора е била да даде на всеки българин кратка информация за нашата история от втори век преди новата ера, до падането на българите под турско робство. Тази задача Цанков изпълнява успешно. \"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоради минималния формат, той не дава литературна справка, обичайна за модерните научни издания, тъй като тя би надхвърлила далеч обема на самата книга. Професионалните историци ще Ви потвърдят това.\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eАвторът използва важни източници на българската история, писани на латински и гръцки, които бяха издадени от БАН, заедно с други, след 1954 г.\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003eОт текста на Цанков, и особено от датиранията, се вижда, че той е отличен познавач на тези източници. От текста се вижда, че той не е познавал коптски, арменски, грузински, сирийски, немски и др., освен гръцки и латински, източници на българската история, но това не намалява значението на този труд в онези времена, та и до днес, особено имайки предвид, как в условията на турското робство будните ни български учени са се сдобивали с информация, систематично унищожавана от поробителя и гръцките фанариоти.\u003cbr\u003eА сега нещо за използваната от Цанков терминология:\u003cbr\u003eИзвестно е, че след делата на такива велики императори, като Юлий Цезар и Карл Велики, възникват титли на владетели, като Цезар и Крал. Почти всички наши възрожденци, включително и Цанков, използват титлата крал, но очевидно е, че нейното използване, преди смъртта на Карл Велики е несъстоятелно. Така че в този препис, ще използваме титлата княз, известна ни от древните ни национални извори (княз, канез, канез юбиги) преди Борис-Михаил и цар за него и българските владетели и след него.\u003cbr\u003eИзточната римска империя е наричана от много възрожденци включително и Цанков съвсем необосновано, гръцка. На тази несъстоятелност обръща внимание още Васил Априлов с думите : „…Известно е, че Византийската империя беше не гръцка империя, а истинска римска. Гръцка се нарича неправилно. Самите гърци (Έλληνες) като станаха една маса с всемирната Римска империя, имаха честта да се наричат римляни (Ρωμαίοι). Владетелите на известния тогава свят почитаха с това име всички победени народи, освен евреите. Според това общо правило на римската политика, всички народи, и особено всеки човек, който считаше над себе си римския император, се наричаше, и го наричаха, римлянин (Ρωμαίος). И сега още (1841) по цяла Турция същите гърци наричат себе си римляни, което име (урумъ) им дават и самите турци. Едва след като се образува гръцкото кралство, гърците, които го населяваха, оставиха почетното римско гражданство, което носеха досега, и почнаха да се наричат гърци (Έλληνες елини).“ Нека тук отбележим също, че двата Епира са гърцизирани след падането на България под византийско робство, а Пелопонес, наричан и Морея, е гърцизиран едва след падането на Балканите под турско робство, благодарение на агресивната политика на пан-елинската патриаршия в Цариград, Беломорска Тракия след Първата световна война през 1919 год. Така че в преписа ние ще следваме тази историческа истина.\u003cbr\u003eДруга особеност е, че Цанков използва термина роби за онова, което ние днес сме свикнали да наричаме пленници. Така че в преписа е използван този термин.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ накрая бих искал най-сърдечно да благодаря на Мими Недялкова от гр. Габрово, която любезно ми предостави антикварния екземпляр на тази книга и направи възможно това ново издание.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eХерцогенаурах\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eДраган Цанков\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444582\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e94\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14,8х20 см.\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40828637970569,"sku":"","price":8.33,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444582.jpg?v=1664456917"},{"product_id":"kratko-razs-zhdenie","title":"Кратко разсъждение","description":"\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ тази книга \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eРаковски\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eУдивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. По това време прочутият полиглот, Никола́й Я́ковлевич Мар, бъдещ академик, смятан за автор на теорията за индо-германските езици още не е роден. Това само по себе си е изключително достижение на този български учен. \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eРаковски в пантеона на великите българи борци за национална независимост, заема най-видно място, но той е малко познат на нашата общественост като учен.\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e Именно тази празнота запълва Издателство ГУТА-Н, издавайки историческите трудове на този брилянтен български мислител.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eГ. С. Раковски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444599\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e100\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14,8х20 см.\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40878182236297,"sku":"9786197444599","price":8.33,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444599.jpg?v=1665674652"},{"product_id":"za-bukvite-guta-n","title":"За буквите","description":"\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\"В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eКирил и Методий\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня.\"\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"През IX век българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X век установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII век българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11\/24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий[1].\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII век, когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът:\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cem\u003eКак след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители\u003c\/em\u003e\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cem\u003eКирил и Методий?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа този въпрос най-добре ще си отговорим с думите на Христо Ботев:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите[2] на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНяма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи, и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.“, в. Знаме на 8 май 1875 г.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ от учителя му Йоаким Груев на 11\/24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в  киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил[3].\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВъзстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо неминуемо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но по такъв начин, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, кой какъв принос има в развитието на писмеността и т.н., а се основава главно на запазените легенди, доколкото са били достъпни по онова време за просветените българи. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, писани от забележителни творци, празненства, организирани по един и същ начин, възпроизвеждащи тези песни и стихотворения. И слава Богу, че това е така! Този процес наистина допринесе за възстановяването на българската култура, както никой друг процес.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формалната логика използвайки съхранените факти възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме  непреднамерено фактите стигаме до изводи, които са извън култа към Кирил и Методий и представят тяхното дело в светлината на създатели на\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eПървата масова образователна система на българи и славяни\u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e, но не като създатели на азбуки, както емоционално много хора възприемат това. Това ни най-малко не омаловажава тяхното дело.\"\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444605\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e198\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14,8х20 см.\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40932812193929,"sku":"","price":14.88,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444605_-_-__1.jpg?v=1667432105"},{"product_id":"rejmsko-evangelie","title":"Реймско евангелие","description":"\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\"В ръцете си държиш фототипно копие от една българска светиня, а именно \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eтекстове на Глаголица и Кирилица\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e на прочутото евангелие, над което са били заклевани всички френски владетели в катедралата на град Реймс. \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eРеймското евангелие е пергаментен ръкопис\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e, състоящ се от две части: първата от 32 страници, написана с кирилица и втората, от 62 страници, написана с глаголица. \"\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\"Първата част, която съдържа  \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e„Празнични четения на евангелието“\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e за периода 1.ІХ.–9.ІІІ. според православния обред, е написано на български. В този ръкопис е използвана уникалната българска буква ѫ (юс), и по сведения, известни на Васил Априлов през 1841 г., това Евангелие е писано преди 1053 година, или около 1030 (Виж Москвитанин 1841 г. Ч. III, № 6, стран. 493). Втората част съдържа \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e„Апостолски послания и празнични паремии“\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e за периода 27.Х.–9.ІІІ. според католическия обред и е написана през 1395 г. от монаси на Емауския католически манастир, основан в Прага през 1347 година с богослужение на български език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която Кирилската част е написана от св. Прокопий Сазавски. Днес ръкописът се съхранява в Трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в изключителни случаи. През 2005 година с посредничеството на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание - Лъчезар Тошев и тогавашния апостолически нунций в България монсеньор Джузепе Леанца бе предоставено електронно цветно копие на Реймското Евангелие на компакт диск.\"\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eСв. Прокопий Сазавски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444612\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e98\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":40933813125257,"sku":"9786197444612","price":17.86,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444612.jpg?v=1667482398"},{"product_id":"kljuch-na-b-lgarskija-ezik","title":"Ключ на българския език","description":"\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eЗапочната в Одеса през \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e1858\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e. Напечатана в Букурещ през \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e1885\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e. Издадена за първи път от \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eКиро Стоянов\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e, \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eплеменник на Раковски\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e, Одеса, тип. Г. Ульриха, Красный переулокъ, дом 3, 1880. Препис: д-р Николай Иванов Колев.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eДраги читателю,\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eВ ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eКлюч на българския език.\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003eИдеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eКиро Стоянов\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я „пази като очите си“ и да я направи достояние на своя любим български народ.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eУдивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eВ тази книга \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eРаковски\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eизвършва удивителни анализи на структурата на българския език и неговият произход\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e, като от този анали извежда неговата древност, произхода му от самскритския и индо-зендски език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан и т. н. Това е първият български ренесансов историк, които доказва, че българската писменост е много древна и не е създадена от \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eКирил\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e и \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eМетодий\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eРаковски обръща внимание на \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eХеродотовия текст\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e, че тракийците след индийците са вторият по големина народ и стига до извода, че българите, както и целият славянски свят, са наследници на тракийците, че името българи е предшествало името славяни. Той показва че \u003c\/span\u003e\u003cem\u003eпея\u003c\/em\u003e\u003cspan\u003e и \u003c\/span\u003e\u003cem\u003eславя\u003c\/em\u003e\u003cspan\u003e е едно също в стария ни правопис и произношение и оттам, че високоразвитият тракийски народ пеяни и славяни са едни и същи народи, бойната сила на Александър. Анализът на древните източници го води до извода, че \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eбалканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e и често викайки сънародници отвъд Дунава и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи. Раковски вижда кулминацията на тази войни в създадената от българина Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци. Раковски вижда след временните победи на Рим при император Юлиан отмъщението на Атила над империята, като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eИнтересен е анализът на състоянието на гърците след погромът който Филип, Александър и на неговите генерали им нанасят за първи път, а след това и на римските легиони за втори път, свеждайки Атика до област, населена от шепа сбирщина народи, управлявана като малка област на провинция Македония. Анализът му на стопанския модел на гърците е много интересен. Той констатира, че гърците възприемат светилищата на всички околни народи и изграждат стопанската си система основавана на безконечен поток от поклонници, продавайки им всичко, включително и разврат в Коринт, което укорява апостол Павел в двете си писма. Това води до липса на какъвто и да е интерес на гърците към монотеизма, с който да заменят многобожието и унищожат стопанския си модел на живот. Така че по сведения на старите автори те едва след Юстиниановото време приемат християнството.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eУбийствена е критиката на Раковски как гърците преиначават всичко в своята история\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e, като например, че били назначили и изпратили сами покорилият ги Александър в Азия да отмъсти за тях, че били избран от Светия Дух народ да разпространява християнството на гръцки език и т.н.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eДруга част от анализа на Раковски е изводът, че \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eфренските народи в основната си част се състоят от славянски изселници\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e, че предхристиянските им обичаи, друидизмът и др. съвпадат с българските, че имената на техните владетели се интерпретират разбираемо с българския език и др. Раковски е първият български историк, които обръща внимание на онези наши народни песни, възпяващи галатските войни на Балканите в III век пр. Хр., и след като ги съпоставя със записките на латинските и елинските историци, констатира, че българският народ има реален спомен в епоса си за събития на балканите от това време.\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eТези и много други неща ще научиш, драги читателю, от тази книга.\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eГ. С. Раковски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444629\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2022\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e180\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eФормат\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Формат\" class=\"col data\"\u003e14,8х20 см.\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИмпринт\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Импринт\" class=\"col data\"\u003eх1\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":41033223372937,"sku":"","price":11.88,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444629.jpg?v=1671890374"},{"product_id":"narodite-razshirili-b-lgarija-na-balkanite-sa-huni","title":"Народите разширили България на Балканите са хуни","description":"\u003cdiv class=\"value\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eУважаеми читателю,\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eМного генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: \"България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.\". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на българските учебници, което, за жалост, все още не става.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eС цел да предизвикам интереса на българската общественост към далеч по-древната ни българска история, и то възпроизведена единствено и само основавайки се на древните автори без робуване на каквито и да е външни доктрини, налагани ни през последните 200 години, през 2015 г. издадох книгата: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015. През 2017 излезе преводът ѝ на немски, а през 2022 - на руски и английски. При работата над тази книга ми се наложи да изуча освен литературните източници за нашата история и онова, което е допринесла нашата възрожденска литература към нея. Какво безкрайно удивление и удоволствие изпитах, разбирайки, че нашите възрожденци са поели именно научния подход за написване на нашата история, основавайки се единствено и само на запазените текстове на старите автори. А от тези текстове, както вече казах, въобще не следва картината, преподавана днес в българските училища.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eЗа жалост, книгите на много будни наши възрожденски автори никога не бяха преиздавани след първото им отпечатване и техният съществен принос за българската историческа наука бе обречен по този начин на забрава. Виждайки, че сведенията, събрани в гореспоменатата книга, в съществената си част са били издирени и публикувани от нашите възрожденци, реших, че ще е от полза да ги издам, което и направих в последните 7 години. С това искам да покажа на читателската публика, че ние българите сме имали и имаме интелектуалният потенциал да се противопоставим на налаганите ни отвън доктрини и да си напишем сами историята на нашия народ. По молба на моите читатели през 2018 година започнах да издавам блог - historybg2018.blog.bg, в който да популяризирам текстове от гореспоменатата история и от издаваните от мене възрожденски писатели. С радост констатирам, че досега блогът е посетен от над 681 000 души. Броят на посещенията на блога и живият интерес на читателите към тези книги, налагащ преиздаването им, показва, че това ми усилие не е било напразно.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eРазбира се, многобройните отзиви и дискусии по темите на споменатата книга, а и моите изследвания и разсъждения, доведоха до усъвършенстване, някои малки промени и допълнения в горепосочената книга, които ще бъдат отразени в едно следващо издание.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eНастоящата книга съдържа сведения на старите автори относно произхода на организаторите на модерната българска държава. Или в резюме: Патриарх Никифор ни казва, че Кубрат е господар на хунския народ. От Йоан от Никиу научаваме, че този господар на хунския народ е Кубрат (Кроват, Кробат и др.), а Теофан Изповедник ни съобщава, че Кробат е господар на казаната България и на котрагите. Патриарх Никифор говори за хуни и българи, живеещи от стари времена на територията на днешна Украйна в държава, наричана Велика България в която живеят също и ... котраги. Той ни казва, че господарят на уногундурите, Кубрат е племенник на Органа. Константин Багренородни ни казва, че богоомразния български народ, преди е бил известен под името оногундури, а Теофан Изповедник който нарича народа на българите уногундури-българи и котраги казва, че те живеели в старата Велика България и че котраги са „също техни едно-племенници.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eБелград бива наричан и днес от маджарите Nándor-fehér-vár - хуногундурски-бял-град. Прокопий Кесарийски свидетелства, че людете, които обитават там (Велика България), в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури... Прокопий съобщава, че по Черноморието и от двете страни на Дон живее един и същ народ, наричан с името на владетелите си - двама братя, Утигур и Кутригур, а именно утигури и кутригури, и ни казва, че кимерийци се назовават утигури, а тъй като знаем вече, че утигурите са български народ, то българският народ е директен наследник на кимерийците. За кимерийци ни съобщава Херодот. В клинописните плочки те са записвани като гиммираи. А Филотей говори ...Приятелите, които идват от хуните, сиреч българите... От всичко това излиза, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи.\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/em\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable id=\"product-attribute-specs-table\" class=\"data table additional-attributes\"\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eАвтор\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Автор\" class=\"col data\"\u003eНиколай Иванов Колев\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eИздателство\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Издателство\" class=\"col data\"\u003eГута-Н\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eISBN\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"ISBN\" class=\"col data\"\u003e9786197444636\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eГодина на издаване\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Година на издаване\" class=\"col data\"\u003e2023\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eКорица\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Корица\" class=\"col data\"\u003eмека\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eСтраници\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Страници\" class=\"col data\"\u003e228\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003cth scope=\"row\" class=\"col label\"\u003eЕзик\u003c\/th\u003e\n\u003ctd data-th=\"Език\" class=\"col data\"\u003eбългарски\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003c\/div\u003e","brand":"Гута-Н","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":41150597988489,"sku":"","price":17.86,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0350\/7280\/2953\/products\/9786197444636_-_-_-_ciela.jpg?v=1676735545"}],"url":"https:\/\/balgaran.co.uk\/collections\/%d0%b8%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b3%d1%83%d1%82%d0%b0-%d0%bd.oembed?page=3","provider":"БългаранЪ","version":"1.0","type":"link"}